Кога е налице законосъобразност на административните актове?
Законосъобразност на административните актове е налице, когато те отговарят на определени условия. Тези условия са правно регламентирани и включват:
- Наличие на компетентност
- Съдържанието на актовете да съответства с целите на закона
- Да са издадени в предвидената от закона форма
- До е спазена предвидената в закона процедура за издаването на акта
- Издаването на акта да е съобразено с материално-правните изисквания на правната норма и да отговаря на хипотезата и
Необходимостта съдържанието на актовете да е в съответствие с целите на закона е само една от предпоставките за тяхната законосъобразност. Това съответствие е познато в правото като материална законосъобразност.
От тази предпоставка става ясно какво е волеизявлението на органа, какво съдържа и какви са целите, на които трябва да отговаря акта.
Нарушаването на материалната законосъобразност на акта означава, че волеизявлението, на органа, не отговаря на съдържанието закона. В практиката са известни различни случаи, когато се нарушава предвидената законосъобразност на административните актове.
На практика това означава, че адресата на акта е длъжен да се извърши нещо, забранено със закон. Такава хипотеза например би била задължение за представяне на документи, каквито не се изискват от закона.
Друг пример е създаване на условия за издаване на административен акт, каквито не е нужен на действащото административно право.
До колко е важно административният акт да е съобразен с целите на закона?
От друга страна, за да е налице законосъобразност на административните актове, те трябва да са в съответствие с целите на закона. Това означава да е налице възможност за постигането на един желан от органа резултат.
Целите на един административен акт е да се постигне именно този резултат, който произтича от закона.
Тази цел може да е изрично посочена в определен закон или пък да се извежда от съдържанието му. Самото изясняване на целта може да се извърши и посредством тълкуване на правните норми.
За да е налице законосъобразност на административните актове нетрябва да има разминаване между целта на закона и акта. тъй като той има подзаконов характер. Административният акт е подзаконов и такова противоречие неможе да породи действие на разписаното в самия акт.
Какво е характерно за другите условия на които трябва да отговарят административните актове?
Друго условие за законосъобразност на административните актове това е компетентността. Тази предпоставка показва кръга от въпроси, които административният орган може да се разглежда и разрешава.
Компетентността на органа произтича от закона или следва от функциите, които са възложени на органа с нормативен акт.
В този случай са налице две възможности:
- Делегиране
- Заместване
При делегирането един административен орган прехвърля на друг определени правомощия, посредством изрично нормативно писмено овластяване за извършване на определени действия. Липсата на нормативна възможност, не поражда действие на делегиране на правомощия.
Заместването е налице когато един орган или служител на администрацията изпълнява функциите на друг такъв. Делегирането и заместването представляват средства за разпределение на компетентността вътре в една система.
Компетентността на органа може да бъде материална и териториална.
Материалната компетентност включва вида от проблеми, в рамките на която органът може да прави валидни властнически волеизявления.
Териториалната компетентност регламентира компетентността от гледна точка на територия, където могат да се правят валидни волеизявления.
Съществуват и други видове компетентност каквито са личната и повременната компетентност.
Първата показва, че административния орган може сам да извърши определените действия или да ги възложи на някой друг.
За повременната компетентност е характерно, че касае само тези органи, които имат определен мандат.
Какво е характерно за формата на административните актове?
Формата на акта е нормативно установена и винаги има изричен характер, което означава, че неспазването и води до недействителност на административния акт.
Най-голямо значение има писмената форма на административните актове, която има определени реквизити. Реквизитите на формата са гаранция, че волеизявлението, в административния акт, показва действителната воля на съответния административен орган.
Съществува и устна форма на административните актове, която е допустима тогава, когато няма изрично изискване за писмена форма.
Формата е едно изискване към акта, за да е налице законосъобразност на волеизявлението на органа издател. Тя е нормативно регламентирано изискване към волеизявлението на органа издател на акта.
Самата форма спада към условията които трябва да са налице при формулиране на волеизявлението. Формата може да се прояви по два начина като
- Установена
- Съответна
Установена форма на акта означава, че същата тя да бъде регламентирана по нормативен път и да е задължителна за определен вид административни актове.
Изключения от правилото е налице когато закона не предвижда точно установена форма за някои актове, но въпреки това те остават законосъобразни.
За законосъобразност на административните актове е необходима съответна формата,у която е различна за различните видове актове.
Неспазване на установена форма, води до унищожаемост на акта, но ако форма води до липса на волеизявление, то актът ще е нищожен.
Към неспазването на установената форма се причислява и липса на мотиви на акта. Мотивите са фактическите и правните основания, както и съображенията, на органа издал акта. Липсата на мотиви е основание за отмяна на административния акт като законосъобразен.
Чрез какви други действия може да се изрази волеизявлението на един административен акт?
Изразяването на волеизявлението на органа може да се извърши чрез конклудентни действия, при които липсва писмена или устна форма.
Такива действия са поставяне на маркировки като заграждения или опънати цветни ленти, които забраняват или разрешават извършването на определени действия.
Освен това законът предвижда мълчалива форма на административните актове под формата на мълчалив отказ или съгласие. Това са предвидени в закона начини, показващи волеизявлението на администрацията.
При издаването на административен акт е необходимо се спазва съответна процедура, предвидена от правната норма. Това са правила които гарантират наличието на законосъобразност на административните актове.
Процедурата е съвкупност от действия, чрез които волята на издателя на акта се материализират. Нарушението на процедурата по издаване на административен акт не винаги е основание за отмяна на акта. Такова представляват само съществените, които са повлияли върху съдържанието на акта.