Какви видове административни актове съществуват в правния мир?
В действащото административно право се използват различни видове административни актове. Това разнообразие на актове се е възприело поради това, че административният акт е властническо волеизявление на орган на власт.
Акт се издава в съответствие със закона за осъществяване на дейности на изпълнителната власт, създавайки права и задължения за адресатите.
С него се създават, изменя или прекратява едностранно административни правоотношения и се ползва държавната принуда при реализирането му.
Повечето видове административните актове пораждат правни последици, с които се нарежда, забранява, разрешава или отказва нещо по волята на органа.
Това волеизявление може да бъде изразено писмено, устно или с конклудентни действия.
Разнообразието от административни актове зависи от критериите по които самите актове биват класифицирани. Те могат да бъдат издадени:
- Съобразно субектите до които се отнасят
- В зависимост от насочеността на изявлението на административния орган
- Според характера на отношенията между страните в административното правоотношение
- От гледна точка на характера на съдържанието им
- Съобразно процедурата за издаването им
- В зависимост от Според формата на волеизявлението
- Според това дали адресатите са вътре или извън държавната администрация
- В зависимост от времето им на действието
- От гледна томка на автора на издаване
- От обхвата на териториалното им действие: с национално, регионално, областно, общинско действие.
Характерно за всички видове административни актове е, че те нямат обратно действие и всички те действат в бъдеще.
Кои са актовете издадени съобразно субектите, до които се отнася и времетраенето на тяхното действие?
Тези видове административни актове са нормативните, индивидуалните и общите административни актова.
Те имат следните характеристики:
Нормативни са тези, които действат на цялата територия на страната и нямат срок за действие.
Те са повтарят непрекъснато, защото се изпълняват толкова пъти, колкото се повторят фактите в хипотезата на нормата.
Съдържат общозадължителни правила за поведение и се издават от специфични административни органи каквито са:
- Министерски съвет
- Министри и ръководители на централни ведомства
- общински съвети
Правомощията на тези органи не могат да се делегират. Нормативните административни актове могат да се издадат под формата на:
- Постановление
- Наредба,
- Решение и т.н.
Индивидуалните административни актове се отнасят до точно определено лице и техните адресатите са точно конкретизирани. Това са актове с еднократно действие и се погасяват се с изпълнение на задължението.
Посредством тези актове се разрешава, отказва, забранява или предписва конкретно задължение. По изключение тези видове административни актове могат да действат и по-дълъг период от време.
Обикновено това се случва в хипотезата когато с него не са учредени правни статути.
Общи административни актове също имат еднократно действие но техните адресати са неопределен брой лица. Понякога адресатите са ограничени до определени категории правни субекти
В случая органът вместо да дава нареждания на всеки от тази група персонално, издава общо нареждане до всички правни субекти от тази категория. След изпълнение на нареденото им от всеки отделен адресат актът преустановява действието му по отношение на него.
Пример за такъв акт е разпореждане на орган за подмяна на касови апарати във всички търговски обекти.
Какви видове административни актове се издават в зависимост от насочеността на волеизявлението на административния орган?
Такива актове са констативните, декларативните и конститутивните административни актове.
Характерно за констативните актове е, че с тях се констатират и удостоверяват факти от правно значение.
Пример за това са:
- Акта за установяване на административно нарушение
- Удостоверителните актове известни като документи.
Те са правната основа за издаване на конститутивни актове. В тази хипотеза констативния акт не може да бъде обжалван, защото с акта нищо не постановява и не подлежи на пряко изпълнение.
Удостоверителните актове подлежат на самостоятелно обжалване, тъй като при тях може да се оспори съдържанието им пред по-горестоящия административен орган.
По съдебен ред се оспорва само отказът да се издаде документ, а не и съдържанието му.
Декларативните актове признават или отричат съществуването на едно право или задължение и подлежат на обжалване по административен и съдебен ред.
Пример за такъв акт е отказът да се издаде разрешение за строеж.
Конститутивните актове имат разпоредителен характер и създават непосредствени права и задължения за адресатите си. Тези права и задължения подлежат на пряко изпълнение.
Такъв акт може да бъде предписание за премахване на незаконен строеж.
Кои са актовете издавани от гледна точка на съдържанието им?
Според характера на съдържанието на издаваните административни актове те биват задължаващи и облагодетелстващи.
Задължаващите създават задължения и забрани за адресатите като в зависимост от това актовете могат да бъдат:
- Актове, които не могат да бъдат погасени, чрез изпълнение от друго лице
- Другият вид задължаващи актове са тези, които позволяват трето лице за изпълни задължението на длъжника. Това е допустимо в хипотезата на заместимите задължения и е характерно при паричните задължения
За разлика от задължаващия, облагоприятстващия административен акт признава определено право или привилегия на адресата си.
Какви са другите актове характерни за административния оборот?
Действащото административно право познава и други видове административни актове.
Според процедурата за издаването им административните актове се делят на такива с обща клауза и актове с наличие на специална клауза. Характерното за тези актове, е че общата и специалната клауза касаят обжалването на актовете от техните адресати.
При актовете с обща клауза е налице възможност за съдебен контрол върху законосъобразността на акта, посредством неговото обжалване.
Наличието на специална клауза контролът за законосъобразност на акта се осъществява от“особени юрисдикции“.
В зависимост но формата на волеизявлението актовете биват писмени, устни, актове с конклудентни действия и мълчаливи откази.
При устните актове е характерно, че се прилагат в случаи свързани със спешно реагиране. След като действието на акта се осъществи, авторът е длъжен да го възпроизведе в писмена форма. Актовете с конклудентни действия са например пътните знаци, които указват правата и задълженията на водачите на МПС.
От гледна точка на това дали адресатите са вътре или извън държавната администрация, актовете са вътрешни и външни.
Вътрешни актове се издават във вертикални правоотношения, защото по-горестоящия орган дава права или задължения на по-долу стоящ орган. Налице е служебна подчиненост между автора и адресата на акта. Изключени са от АПК. Тези актове не подлежат на съдебен контрол.
Когато такива актове засягат адресати извън администрацията тогава засегнатото лице може да обжалва акта.
От гледна точка на действието актовете биват срочни и безсрочни.
При наличие на проблеми от подобен характер е желателно да се консултирате с подходящ адвокат.