Какво е вещно право?
Вещно право представлява една предоставена от закона възможност която гарантирана определени права на своя носител върху точно определен обект. Тези права позволяват упражняването на въздействие върху вещ и задължават други лица да не пречат докато носителят на правото упражнява правата си.
Обект на вещно право може да бъде само индивидуално определена вещ, защото ако веща изчезне вещното право се прекратява. Веща трябва да съществува реално в правния мир, тъй като вещно право върху бъдеща вещ не може да съществува.
Вещните права засягат неопределен кръг правни субекти, които не е необходимо те да бъдат индивидуализирани, тъй като те са абсолютни. Вещното право съществуващо заради веща, независимо къде се намира или дали собственикът упражнява фактическа власт върху нея или не.
Носителят на едно вещно право може да изисква определено поведение от други лица, обикновено по под формата на бездействие. Самите права са от категорията на имуществените тъй като вещите могат да бъдат парично оценени е не зависят от други права.
Изключение от правилото правят единствено сервитутните права, защото те не съществуват самостоятелно, а обслужват друго вещно право. Самите права са ограничени на брой и са правно регламентирани
Характерно за вещните права е че те не се погасяват по давност, ако носителят им не ги упражнява. Споменатите в закона погасителни срокове при неползване на вещ или строеж са преклузвни по своята същност.
Вещните права са ограничени на брой и са само тези, които са изрично уредени от закона и не могат да предлагат субектите възможности по своя воля.
Каква е разликата между пълните и ограничените вещни права?
Пълно вещно право означава носителят на това право да владее, ползва и да се разпорежда с веща по негова преценка. Това е правото на собственика и възможността да го упражнява е признатата и гарантирана от закона.
Освен това собственикът на веща може да изисква от всички други лица да се въздържат от въздействия върху нея.
Самото право на собственост е разделено условно три дяла.
- да ползва веща,
- право да се събират плодовете от вещите
- възможност на се разпорежда с тях.
Изброените възможности не представляват отделни субективни права за собственика, а елементи от едно общо право на собственост.
Кои вещни права са ограничени?
При ограничените вещни права носителят на това право може да упражнява само някои от правомощията, включени в правото на собственост.
Той може само да ползва веща или да упражнява правата на собственика в ограничен обем, например да надстрои имота.
Тези права също са регламентирани в закона:
- На първо място това е правото на ползване
- Право на надстрояване и пристрояване
- Учредено право на строеж
- Сервитут
При правото на ползване, носителят на това право може да ползва веща съгласно нейното предназначение. В самото право включва и възможност за получаване на добиви от веща, ако тя не трябва да се променя съществено.
Обект на това право са движими и недвижими вещи, но парите не влизат в обхвата на тази хипотеза.
Друго ограничено вещно право това е правото на строеж, при което дава възможност носителят да построи сграда в чужда земя. Особеностите в случая са две:
- Носителят на това право става изключителен собственик на постройката.
- Това право може да бъде учредено само върху чужд имот.
Правото на надстрояване и пристрояване също е от категорията на ограничените вещни права. Обектът на това вещно право обхваща изграждане на нов обособен обект във вече съществуваща сграда.
Самото реализиране на това правото е обвързва носителя с условието, да съобрази с действащия устройствен план.
Носителя на това вещно право става изключителен собственик на функционално обособените обекти след реализацията му. Освен това той става собственик на съответен дял в общите части на сградата и на част от правото на строеж.
Сервитутът също е ограничено вещно право и представлява тежест, наложена върху един недвижим имот в полза на друг имот. Собствеността върху имотите в случая е без значение и може принадлежи на различни лица. Носителят на сервитутното право е собственика на господстващия имот, тъй като има ограничена власт върху чужд имота на друго лице.
Може ли правото на собственост да принадлежи на повече от едно лице?
Тази възможност е предвидена в закона и в този случай въпросната вещ се намира в режим на съсобственост. Това означава че една определена вещ може да принадлежи на две или повече лица едновременно. Тези лица могат да бъдат държавата, общините и други юридически или физически лица в различни комбинации.
Режима на съсобственост представлява една особеност на вещното право. Съсобствениците не притежават реално веща всеки за себе си, а самото субективно право на собственост.
Реално всеки от тях има свой дял от общото право на собственост, което е нещо различно от ползването. Това е така наречената идеалната част, която определя обема на правомощията на всеки от съсобствениците в отношенията помежду им.
Идеалната част регламентира отношенията свързани с разноските по поддържане на веща, ползването на същата и разпределението на ползите от нея. Идеалната част на всеки един от съсобствениците определя обема от права които притежава при управлението и ползването на веща.
Тези права възникват на основание определени юридическите факти, чрез настъпването на които възникват или се прекратяване на права. Способите за придобиване и прекратяване на вещни права предвидени в закона:
- чрез правна сделка
- по давност или по други начини, определени от закона.
Има ли изключения от този способи?
Изключенията са свързани със задоволяването на държавни или общински нужди като тези изключения са регламентирани в закона. В такива случай може да се стигне да отчуждаване на имоти на граждани ако няма друга възможност.
Това разбира се е става безконтролно. В закона е предвиден ред, свързан с получаване на равностойно обезщетение от собствениците на отчуждените имоти.
Самата процедура протича по административен ред като обхваща издаване на актове свързани с отношенията между държавните органи и гражданите.
Издаваните административни актове под формата на заповеди свързани с отчуждаване, обезщетяване и други, подлежат на обжалване по съдебен ред.
При наличие на проблеми от подобен характер е желателно да се консултирате с подходящ адвокат.