Представлява ли претенцията за възстановяване на работа част от защитата срещу незаконно уволнение?
Възстановяване на работа на уволнен е средство за защита срещу незаконно уволнение, което се реализира по съдебен ред. Искът може да бъде предявен самостоятелно на общо основание, когато уволнениетое било признато за незаконно в друго дело. В практиката този иска винаги се предявява съединен с иска за презнаване на уволнението за незаконно.
Чрез уважаването на този иск от съда работникът постигат едновременно няколко резултата:
- Той има право да се върне на длъжността, която е изпълнявало до това незаконно уволнение
- Възстановява се трудовото правоотношение във вида, в който е било преди незаконното уволнение.
- В трудовата книжка на работника се отразява отмяната на незаконното уволнение или или прекратяването на трудовия договор
- Придобитият трудов стаж до деня на прекратяване на трудовия договор на законово основание.
- Периодът се зачита и за осигурителен стаж
Чрез претенцията за възстановяване на работа работникът заявява готовност да продължи изпълнението на трудовите си функции.
Съдебното решение само му дава правото да се върне на предишната си работа но не го задължава да го направи. Ако работникът вече няма интерес да продължи работа си при същия работодател трудовия договор между тях се прекратява на законово основание.
Как се осъществява процедурата по възстановяване на работа на уволнен работника или служител?
Задължение за работодателя да възстанови на предишната работа незаконосъобразно уволнен работник възниква при наличие едновременно на определени предпоставки:
- Решението на съда признаващо незаконосъобразност на уволнението да е влязло в сила.
- Наличие на влязло в сила съдебно решение, с което се разпорежда в възстановяването на работника на предишната работа
- Или акт а работодателя, с който се отменя уволнението и се разпорежда възстановяването.
Освен това е необходимо работникът да се яви на работа или да изрази готовност да встъпи в длъжност в двуседмичен срок. Този срок тече от момента когато работникът получи съобщение за възстановяване на работа или се уведоми по друг начин.
Явяване на работа по смисъла на закона означава възстановеният работник да се яви в предприятието, за да започне работа. Това означава да изпълнява задълженията си по възстановеното трудово правоотношение в някой от работните дни до изтичане на срока.
Работника трябва да подаде молба до работодателя, с която се изразява воля за продължаване на трудовото правоотношение. Това обаче не е достатъчно, за да се приеме, че работникът е заел длъжността, на която е възстановен.
В какъв срок след възстановяване на работа работнкът трябва да заеме длъжността?
Срокът за явяване на работа е 14 календарни дни, но законът допуска изключение, даващо право на работника да не го спази. Изключението може да бъде поради наличие на уважителни причини като липсва легална дефиниция на това понятие.
Преценка за наличието на уважителни причини и тяхната основателност прави от работодателя. При спор преценката подлежи на съдебен контрол, като най-често това се прави с предявяването на иск за обезщетение.
След възстановяване на работа, работникът има интерес да уведоми работодателя си за причините за неявяването на работа и да представи доказателства.
Начален момент на срока за встъпване в длъжност е получаването на съобщение от уволнения работник за възстановяването му на работа. Уведомяването се прави от съда като процедурата не е относима към общия режим за узнаване на съдебните решения.
Когато работодателят издаде заповед да възстановяване на работа на работник, срокът тече от датата на получаване на заповедта от работника.
Трябва ли да се доказва факта, че уволненият работник се е явил пред работодателя, за да заеме предишната си длъжност?
Правилният подход след възстановяване на работа на работник е да може да докажат този факт. Защо? Защото не са един или два случаите на злоупотреби и произвол от страна на работодателя. Например!! След възстановяване на работа, работникът се явява, за да бъде възстановен и работодателят не е допуснат до работното му място.
Това се прави с цел, за да се възползва работодателя от срока в който трябва да се заеме мястото. Ако след възстановяване на работа, работникът неможе да докаже факта на явяване то може да бъде дисциплинарно уволнен.
Доказването може да бъде като се депозира заявление до работодателя от възстановения, че в определения от закона срок длъжността ще бъде заета. Не е за пренебрегване възможността при възстановяване на работа да присъства дори свидетел. В този случай свидетелят винаги можете да докаже факта, на явяване на работа, ако трудовото правоотношение бъде прекратено отново.
Възможност да се ползват услугите на нотариус, който посредством нотариална покана, ще докаже недопускането на работника до работното място.
Има ли последствията за работодателя, в случай че не допусне възстановения работник до работното му място?
Когато работодателят физически възпрепятства или пречи на работника да изпълнява задълженията си той носи последствия.
Съдебното решение има задължителен характер, затова работодателят е длъжен да допусне работника до изпълнение на предишната му работа. Работникът трябва да уведоми писмено или устно работодателя, че в определения от закона срок ще заеме длъжността след възстановяване на работа. Заявлението е писмено и към него се прилага препис от съдебното решение, за да се докаже момента на „явяването“.
Това е необходимо при един евентуален спор, ако работодателят прекрати отново трудовото правоотношение.
Законът не задължава работодателя да издаде специален акт във връзка с встъпването в длъжност на възстановения работник или служител. Такава заповед е желателно да бъде поискана от работника с оглед писменото удостоверяване на явяването и има връзка с възнаграждението.
В случай, че след възстановяване на работа, работодателят не допусне работника до работното му място, той носи съответната отговорност. Отговорността в този случай се изразява в задължението работодателят да плати обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение на работника. Това обезщетение обхваща периода от деня на явяването до допускането на работника на работа.
Друга възможност е ангажиране на наказателна отговорност за работодателя.
Може ли уволнен работник или служител да иска възстановяване на работа, ако трудовото правоотношение е обвързано със срок?
Трудовото право предвижда такава възможност в случай, че срокът не е изтекъл. Особеното тук е, че възстановяването обхваща само периода до изтичането на срока на трудовото правоотношение.
Процедурата е по исков ред но е налице особеност когато към момента на постановяване на решението срокът на трудовия договор е изтекъл. В този случай съдът с решението си признава уволнението за незаконно и го отменя. Претенцията за възстановяване работа обаче се отхвърля, защото към този момент трудовият договор е прекратен на законово основание.
Основателна ли е претенцията на работника за заплащане на обезщетение за периода през който е останал без работа?
Претенцията е частично основателна. Съдът я уважава само в частта за времето от прекратяване на трудовия договор до изтичане срока на действие на трудовия договор.
Процедурата по възстановяване на работа възстановява трудовото правоотношение във вида и обема преди уволнението, като да не е било прекъсвано. Работникът или служителят продължава да престира работна сила по уговорената с работодателя трудова функция.
