Какво означава понятието устройство на територията?
Устройство на територията представлява съвкупност от мерки, актове и действия предприети от администрацията във връзка с управлението на територията. Тези мерки са предназначени за създаването на необходимите условия за нейното използване използване.
Самата територия е разделена на групи определени чрез съответните критерии, които определят за какви цели трябва да се ползват териториите. Без значение се явява факта за тяхното географско местоположение.
Посредством създадените критериите за различните територии законът цели създаването на единен режим за цялата страна. Самото устройство на територията трябва да е съобразен с особеностите на отделните видове територии и тяхното предназначение.
Закон за устройство на територията съдържа съответните особености свързани с определяне на териториалните и поземлените имоти според тяхното предназначение.
Самото предназначение на територията се определя от административните органи чрез устройствени схеми и планове.
Като части от територията на страната характерът на поземлените имоти зависи от характера на територията и от съответните устройствени планове. Основните категории се явяват урбанизираните територии, които се използват за задоволяване на непосредствените нужди на населението.
Друга категория са земеделските земи, обхващащи обработваемите територии и част от необработваемите такива.
Третата категория включва необработваеми територии, които са свързани най-вече с горския фонд. Особен статут са защитените територии, защото статута им зависи от специфични, природни, исторически, климатични или културни особености.
Последната категория територии са нарушените такива, за които е характерно, наличието на специален режим. Тези територии под влияние на природна или човешка дейност са подложени на особени влияния.
Така определените в закона предназначения на териториите подлежат ли на промяна?
Предвиденото в закона за устройство на територията предназначение на определена територии подлежи на промяна.
Това изключение от правилото е допустимо, когато е нужно да се извършат определени действия.
Най-често срещаните основания за промяна на предназначението са свързани с това, дари се предвижда за съответната територия мероприятието застрояване.
Това се отнася както за съответната територия, така и за отделните поземлени имоти.
Друго важно условие за промяна на предназначението е наличието на действащ подробен устройствен план за определената територия. Наличието на такъв ПУП означи, че самият план е преминал през съответните процедури и е станал действащ за съответната територия.
Тези процедури са свързани със:
- Създаването на самия план
- Обсъждането му по надлежен ред
- Приемане от съответните компетентни органи
- Изтичане на сроковете за обжалване или пък не е бил обжалван.
Налице е особеност в закона отнасяща се за територии или части от тях, които са публична държавна или общинска собственост. Особеното е, че тяхното предназначение не подлежи на промяна.
Изключение от това правило може да се направи при няколко хипотези:
- Когато има разрешение от областния управител, когато се касае за държавната публична собственост
- Разрешение от Общинския съвет, когато се променя предназначение на публичната общинска собственост.
Самите строежи, които се изграждат върху такива територии следват статута на земята. Това ще рече, че те също стават публична държавна или общинска собственост. Когато за определена територия няма съставен ПУП, нейното предназначение се определя от начина и на ползване.
Съществуват ли други особености свързани с предназначението на имотите?
Друга особеност в закона за устройство на територията, е че предназначението на всяка част от територията зависи от предвиждания, нормативно установени с устройствени схеми и устройствени планове.
Територите урегулирани по този закон са съставени от поземлени имоти, които представляват част от цялата територия. Тези имоти са определени с граници, съобразни с правото на собственост и се ползват в съответствие със самите планове.
Поземлените имоти подлежат на групиране, когато е необходимо, в териториални и устройствени зони, които се определят от общите и подробните градоустройствени планове.
Застрояване на територия се допуска само след като е утвърден и влязъл в сила ПУП.
Като сеистема от мерки устройството на територията имат за цел създаването на балансираност и подреденост в устроените територии. Това е процес с непрекъснат характер обхващащ територията в границите на държавата.
Устройствените схемите и планове независимо от степента си представляват административни актове.
Посредством тези актове се закрепват предвиждания, прогнози и бъдещи действия по изменение на съществуващата среда.
Тяхното значение се проявява в няколко насоки:
- Създават се условия за приемственост в развитието на различните територии.
- Постига съгласуване между държавни органи и обществеността за развитие на конкретна територия.
Актовете свързани с настоящото устройсто на територията са три категории:
- Нормативни
- Общи
- Индивидуални административни актове.
Какви по характер са нормите на действащия закон за устройство на територията?
Нормите които регулират правоотношенията свързани с устройството на територията имат императивен характер. За разлика от действащото гражданско право при отношения свързани с поземлените имоти липсва договаряне.
Съгласието между две страни неможе да измени или отмени влязъл в сила акт на държавен или общински орган.
В този дял на действащото административно право липсва договаряне, в следствие на което да се заобиколят нормите на закона. Наличието на сключен предварителен договор характерен за нашето облигационно право, не изключва необходимостта от издаване на административен акт.
Самият предварителният договор е възможно да бъде елемент от фактическия състав на административния акт. Това обаче не променя хатактера на административния акт. Той си остава едностранно волеизявление на орган на власт, променящо правната сфера на различни правни субекти.