Защо е законът е предвидил процедура за установяване на административно нарушение?

Установяване на административно нарушение е задължителен етап в административно-наказателното производство, защото е основание за установяването на факти. Тези факти са от значение за съставяне на съответните актове.

Актът за установяване на административно нарушение води до настъпването на следните последици:

Тяхното съставяне е начало на административно-наказателното производство
Чрез тях административно-наказващия орган, осъществява своята футкция, вземайки отношение по акта
Ангажира административно-наказателната отговорност на нарушителя

Административно нарушение е това деяние изразено чрез действие или бездействие, което нарушава установения ред на държавното управление. Извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред

Законът регламентира и деянията които не представляват нарушение каквито например са:

не са административни нарушения деянията, извършени при неизбежна отбрана или крайна необходимост
приготовлението и опитът към извършване на административно нарушение са ненаказуеми като за опита съществуват определени изключения. Тези изключения са свързани с митнически и валутни нарушения, ако това е предвидено в съответния закон или указ, престъпление.

Административно-наказателно производство не се образува или се прекратява когато:

За дадено деяние е възбудено наказателно производство
Нарушителят е починал
Налице е постоянно разстройство на съзнанието на нарушителя
Това е предвидено в закон или указ
Не е съставен акт за установяване на нарушението в продължение на три месеца от откриване на нарушителя
Изтекла една година от извършване на нарушението

Не е съставен акт за установяване на нарушението в продължение на шест месеца от откриване на нарушителя
Изтекли повече от пет години от извършване на нарушението

Как се осъществява процедурата по установяване на административно нарушение?

Органите компетентни да издават актове за установяване на административно нарушение са:

Правно регламентирани от закона
Определени са от ръководителите на ведомствата на които е възложен контрола по прилагането на съответните нормативни актове

Когато се касае за установяване на административно нарушение в рамките на действащото данъчно право, актовете се съставят от органите по приходите. При установяване на нарушение извършено от служител на НАП, актът се съставя от длъжностни лица, определени от министъра на финансите.

Самото административно-наказателно производство се образува със съставяне на акта за установяване на административно нарушение. Това е задължително условие и липсата на такъв акт възпрепятства цялото административно-наказателно производство.

Съществува изключение, което се прилага в следните случаи:

Административно наказателното-производството е прекратено от съда и е препратено на наказващия орган
Производството е прекратено от прокурора и е препратено на наказващия орган.

Друго условие при установяване на административно нарушение е акта да се съставя пред нарушителя в присъствието на свидетели.

Изключенията от това правило са:

Когато нарушителят е известен, но не може да се намери и тогава актът се съставя в негово отсъствие
При липса на свидетели, присъствали при извършването или установяването на нарушението. Ползват се други свидетели което се отбелязва в него
Когато е невъзможно да се състави акт пред свидетели се ползват други свидетели, като обстоятелството се отразява в акт
В случай че нарушението е установено въз основа на официални документи, актът може да се състави и при отсъствие на свидетели.

При какви случаи органът съставят протоколи които служат като доказателство?

Съществуват обаче особености в производството по установяване на административно нарушение, когато се доказват нарушения при данъчни правоотношения.

В тази хипотеза органа по приходите съставя протоколи, които представляват писмени доказателства.

В тях се удостоверяват извършените от длъжностните лица или пред тях действия и изявления, както и установяване на факти и обстоятелства.

Самият протокол служи за обезпечаване на доказателствата.

Съставя се в писмена форма и имат задължителни реквизити:

Номера и датата на съставянето им
Името и длъжността на органа, който го е съставил, и извършил действията
Имената, адресите и качеството на лицата, които са участвали или присъствали при извършване на действията
Данните на проверяваното лице
Датата и мястото на действията
Началния момент на започване и приключване на действията
Описание на извършените действия и установените факти и обстоятелства
Описание на събраните доказателства
Направените искания, бележки и възражения от ревизираното лице
Указание пред кой орган и в какъв срок могат да се обжалват действията, ако е налице такава възможност

Протоколите трябва да бъдат подписани от този, който го е съставил, проверяваното лице или негов пълномощник, свидетел.

Когато проверката е извършена само по документи протоколът не е необходимо да се подписва от проверяваното лице. Екземпляр от протокола се предоставя на проверяваното лице.

Когато събраните в хода на проверката доказателства е необходимо да бъдат обезпечени, органът предприема действия в тази насока. Той ги изземва като за това свое действие се съставя необходимите.

Тази хипотеза се прилага, когато е невъзможно да се извърши ревизия при ревизираното лице.

Какви реквизити трябва да съдържа акта за установяяване на административно нарушение?

Самите реквизити на акта са определени в закона и немогат самоволно да бъдат изменяни от органа. При съставянето на акта административния орган е длъжен да посочи:

Трите имена на съставителя и длъжността му
Датата на съставяне на акта
Датата и мястото на извършване на нарушението
Описание на нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено
Нарушените от лицето законови разпоредби
Индивидуализиращи данни на нарушителя
Данните на свидетелите на съставянето на акта
Възраженията на нарушителя, ако е направил такива
Данните на лицата претърпели имуществени вреди от нарушението
Опис на писмените доказателства и на иззети вещи, ако има такива и на кого са поверени за пазене

Съществуват изключения от които позволяват на органа да не вписва всички реквизити в издаваното от него наказателно постановление. Тази възможност за органа също е предвидена в закона и се прилага дори когато е налице нередовност в акта.

Необходимо е обаче да е установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина.

Актът за установяване на административно нарушение се подписва от съставителя и поне от един от свидетелите, посочени в него. След това той се предявява на нарушителя, като му се дава възможност да се запознае със съдържанието му.

На нарушителя се предоставя и възможност да впише възраженията си в акта преди да го подпише, след което ми се дава препис от него.

Съставя се и разписка, а в акта се отбелязва датата на неговото подписване.

Какви действия предприема органа, ако не е в състояние да връчи акта на нарушителя?

Когато акта за установяване на административно нарушение не е връчен на нарушителя, той се връща на актосъставителя с писмо. Връщането се извършва от този орган, който е компетентен да наложи административно наказание на нарушителя.

Когато съставилия акта го връчва на нарушителя са възможни различни хипотези от които произтичат различни последици.

Когато нарушителят откаже да подпише акта, това се удостоверява чрез подписа на един свидетел данните на който се вписват в акта
В случай че не се установи самоличността на нарушителя, тя се установява от със съдействие от полицията
При съставяне на акт в отсъствие на нарушителя, той се изпраща на общинската администрация по местоживеенето му за връчване.
Когато нарушителят не може да бъде намерен, това се отбелязва в акта и производството се спира

Когато на дадено лице се състави акт за установяване на административно нарушение то може да прави възражения по акта в два момента:

При неговото съставяне
В тридневен срок от подписването на акта нарушителят има право да направи писмени възражения

В случай че с възраженията си нарушителят посочи писмени или веществени доказателства, не се събират от органа служебно.