Какво е убийство от гледна точка на действащото наказателно право?
Съгласно закона убийство е най-тежкото престъпление против личността, тъй като засяга живота, който се ползва от засилена наказателно-правна защита. Никой няма право да отнеме живота на друг дори със съгласието на пострадалия.
Действащото наказателно право криминализира не само умишленото убийство, но и това извършено по непредпазливост. Освен това законът обявава за наказуемо приготовлението за убийство, както и неуспялото подбудителство към такова.
Субект на убийството може да бъде всяко наказателно-отговорно лице като изпълнителното деяние се състои в умъртвяването на пострадалото лице. Умъртвяването по своята същност представлява въздействие върху човешкия организъм до степен да причини биологична смърт.
Едно убийство се извършва най-често с действие, но е възможно да бъде извършено и чрез бездействие.
Умишленото убийство е резултатно престъпление, което причинява реално увреждане на здравено, а резултат е настъпването на биологична смърт. Формата на вината е умисъл било то пряк или косвен, а причинно-следствената връзка между деянието и резултата е смъртта на пострадалия.
Неуспешната медицинска интервенция или невземането на навременни мерки за запазването на живота на пострадалия не изключва причинната връзка между деянието и резултата.
По какъв начин се установява с какъв умисъл е извършено едно убийство?
При прекия умисъл че деецът съзнава, че заедно с целения резултат ще настъпи и смъртта на пострадалия. При косвения умисъл обаче, извършителят не цели смъртта на пострадалия, но я допуска, отнасяйки се с безразличие към това.
За умисъла може да се съди и от средствата с които е извършено деянието като грешката в обекта не изключва умисъла.
При довършен опит деецът не носи отговорност за убийство ако по собствена подбуда предотврати настъпването на смъртта.
Умишленото убийство се различава от умишлената телесна повреда от която е последвала смърт по умисъла на дееца.
При убийството деецът пряко цели настъпването на смъртта или я допуска, докато при телесната повреда, той цели или допуска увреждането на здравето на пострадалия.
При алтернативен умисъл извършителят цели или убийство или телесна повреда деецът следва да отговаря за по-тежката квалификация. В случая това е убийството или опит за убийство независимо дали смъртта е настъпила или не.
Когато е налице алтернативен умисъл може да се цели настъпването на няколко резултата при независещи от извършителя фактори. В тади хипотеза причинения по-лек резултат представлява опит към по-тежкия.
Примерно ловец стреля по човек вземайки го за дивеч и причинява смъртта му. В този случай извършителят ще носи отговорност не за умишлено убийство, а за такова по непредпазливост.
Кога едно убийство се явява предумишлено?
Убийството бива предумишлено в случай когато е извършено в следствие на предварително решение взето от извършителя на деянието. Самото решение е взето в спокойно и храднокръвно състояние след обсъждане на мотивите „ЗА“ и „ПРОТИВ“ извършването му.
По тежката отговорност, която предумисъла ангажира се състои в това, че решението е предварително добре обмислено.
При умисъл значение имат само обстоятелствата, които действително се съзнават от дееца. Всичко извън обсега на съзнаваното от извършителя е без значение за умисъла.
При наличието на предумисъл е налице изработен план, избрано място, взети мерки за укриване на убийството, разузнаване на навиците от жертвата. По съдържание волевия и интелектуалния момент в предумисъла и внезапния умисъл не се различават.
Разликата е в начина на формиране на умисъла свързана с времето с времето за обмисляне и състоянието в което се обмисля деянието.
Кога едно убийство е извършено в състояние на афект?
Афектът е психическо състояние, което затруднява дееца да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си.
Приема се, че деянието извършено при афект неможе да бъде извършено при нормално психическо състояние.
Пример в тази насока е когато някой в състояние на афект извърши убийство, считайки пострадалия за нападател. В този случай той неможе да носи отговорност.
Насилието, тежката обида и клевета, с което е пострадалият е предизвикал състоянието на афект, трябва обективно да съществува. Не всяка обида е основание за афект. Обидата трябва е тежка, дълбоко да засяга и унижава достойнството и честта на дееца.
Изневярата на съпруга не е тежка обида и не може да породи състояние на афект.
Афектът не е медицински критерий, а фактически въпрос, който се изяснява от доказателствата по делото. Това е едно краткотрайно състояние на внезапно възникнало душевно вълнение, при което емоциите завладяват съзнанието.
В този момент те са толкова силни, че стават водещи по отношение на волята.
В случая волевата способност на извършителя да ръководи постъпките си не се изключва но силно намалява.
Какво е характерно за убийството извършено по хулигански подбуди?
Такова деяние е възможно само в условия на пряк умисъл, защото се извършва се без повод от страна на жертвата. Целта на извършителя е двустранна.
От една страна той демонстративно правокира и скандализира обществеността, личността на жертвата. От друга страна демонстрира явно неуважение към установения порядък в обществото по непредизвикващ съмнение начин.
Поведението на извършителя е резултат от вътрешна потребност за изява, скандализираща обществото.
Най-характерния елемент на това престъпление е, че деянието е извършено без повод от страна на жертвата.
Хулиганския мотив се изключва, когато деянието е извършено при възникнал на личностно основание конфликт между пострадалия и извършителя.
Личните конфликтни отношения изключват скандализиращия елемент на деянието.
Какво означават понятията особена жестокост, мъчителен начин, користна цел и безпомощно състояние?
Особена жестокост е проявено качество на извършителя при извършване на деянието, а не е характеристика на дееца изобщо. Той трябва да съзнава, че действа с особена жестокост. Критериите за това понятие не са правно регламентирани, а се извеждат се от практиката:
- изключителна ярост
- ожесточеност
- злоба
- садизъм
- отмъстителност
Безпомощността е обективно състояние в което се намира пострадалия.
Убийството на лице, което се намира в безпомощно състояние е налице, когато жертвата неможе да окаже съпротива. Това включва и невъзможност, да се брани или да избегне нападението.
Тежката степен на алкохолно опиване или ниската възраст на жертвата също е форма на безпомощно състояние.
Користната цел е придобиване на материална изгода от извършеното убийство. Целта да се придобие изгода е след убийството, затова е налице причинна връзка между получаване на изгодата и смъртта. Умисъла винаги е пряк.
С какво се отличава състоянието на силно раздразнение от афекта?
Състоянието на силно раздразнение при извършителя е налице, когато е предизвикано от пострадалия. Същото може да е предизвикано чрез насилие и е отговор на противоправно или правокативно поведение от страна на дееца.
Противоправното действие е това, с което се накърняват правозащитените права и интереси на дееца. Това действие трябва обективно да съществува, за да се прояви отношението на дееца към действията на пострадалия.
Не е необходимо действията на пострадалия да са престъпления или да са извършени виновно.
Не всяко потивоправно действие обаче води до силно раздразнение. Действието трябва да е такова, че да доведе до тежки последици за дееца и неговите близки.
Самите последици може да са и имуществен и неимуществен характер.
Имуществените последици са тежки, когато абсолютния размер на вредите води до извода, че те са такива.
Значителна стойност е налице, когато са налице затруднения на дееца и неговите близки от имуществен характер.
Неимуществените вреди са тежки когато сериозно се уврежда душевния мир на дееца и неговите близки. Това е състояние на неприятни и болезнени емоции.
Силно раздразнение е налице и когато пострадалия с действията си е създал възможност за настъпването на тези последици.
Това деяние се характеризира с внезапен умисъл. Решението за извършване на убийство е правокирано от действията на пострадалия, които са предизвикали афект.
Силното раздразнение е и бурна нервна реакция непосредствено след упражняване на насилие, тежка обида или клевета.
В тази хипотеза деецът няма време и не е в състояние да обмисли спокойно поведението си.
Какво се случва ако е извършено убийство при превишаване на пределите на неизбежна отбрана?
За убийство, извършено при превишаване пределите на неизбежната отбрана, наказанието е лишаване от свобода до пет години.
Не е налице неизбежна отбрана нито превишаване на пределите, когато убийството е в изпълнение на взето в условията на афект решение. В случая целта на извършителя е да се причини смърт, а не да се защити от противоправно нападение.
Превишаването на пределите на неизбежна отбрана е умишлено когато е извършено без уплаха или смущение, а непредпазливото им превишаване съставлява непредпазливо убийство.
Наличието на уплаха или смущение води до изключване на наказуемостта и на престъплението изобщо.
Каква е различното при непредпазливите убийства?
Характерно за непредпазливите убийства, че деецът не цели настъпването на смъртта на пострадалия. Хипотезите на самонадеяност и небрежност са относими към непредпазливите убийства.
При субективния елемент не е необходимо предварително да се конкретизират възможните вредни последици. Достатъчно е наличието на общи представи относно настъпването на последиците.
Непредпазливостта бива два вида – обикновена и професионална при причиняването на смърт.
Обикновената непредпазливост се ограничава до отклонения от изискванията за безопасност на труда или дейност. В резултат на тези отклонения се стига до смъртта на едно или повече лица.
Обикновената непредпазливост е налице и когато отклонението от правилата касае и правно регламентирана дейност или източник на повишена опасност. Касае се за случаи в които се иска определена квалификация или правоспособност.
Професионалната непредпазливост се свързва от субективна страна с лица упражняващи правно регламентирана дейност. Същото се отнася и за дейност представляваща източник на повишена опасност.
Съществува ли убийство по непредпазливост при нанасяне на телесна повреда?
Това деяние не е непредпазливо защото съдържа и двата вида умисъл. Телесната повреда е извършена в условията на пряк умисъл, което основната форма на вината, а настъпилата смърт е в следствие на телесната повреда.
В случая е налице умишлено престъпление, което се квалифицира съгласно настъпилия резултат. Наличието на непредпазливост по отношение на настъпилата смърт не премахва прекия умисъл по отношение на телесната повреда.
Имено прекия умисъл по отношение на телесната повреда е основната форма на вина от субективна страна.
Смъртта на пострадалия е следстви на умисъла за увреждането на здравето.
Например деецът удря шамар на пострадалия на стълбище, причинявайки лека телесна повреда умишлено. Пострадалия обаче пада по стълбите удря си главата в стена и умира.
В случая деецът нито иска нито допуска това развитие, затова отговорността ще е преценена от гледна точка на леката телесна повреза което е умишленото деяние.
В хипотезата на убийство в състояние състояние на афект предизвикан от пострадалия умисъла на дееца е да причини телесна повреда. Това, че това следва смърт се извлича единствено от поведението на дееца, в което се обективира отношението му към телесната повреда. Това е така защото само това състояние е причинил умишлено, а не от субективната оценка към влиянието и резултата.
Какво представлява самоубиството от гледна точка на наказателното право?
За да е налице самоубийство, не е достатъчно действията на лицето да са в причинна връзка с резултата. Съставомерния елемент е предварително взетото вътрешно решение за самоубийство.
В много случаи самоубийството е следствие на унижения; жестоко отношение; материална или друга зависимост, в която пострадалия е поставен. Тогава решнието за самоубийство трябва да е в причинна връзка с отношението на лицето в чиято зависимост се намира самоубиеца.
Жестокото отношение трябва да е трайно или непосредствено породено преди суидисцидния акт.
Емоционалната зависимост породена от любовна връзка е несъставомерна към хипотезата на самоубиството, защото самоубиецът е могъл да се освободи от връзката.
Емоционалната зависимост може да се изразява и в селна привързаност, насочваща действията на пострадалия в зависимост от желанията на подбудителя.
Това е комплекс от причини води до депресивно състояние формиращо безизходица в съзнанието на дееца. Именно това го мотивира, да вземе решение за самоубийство.
Склоняването е вид помощ, деецът да бъде улеснен да вземе решение. В склоняването е внедрено и подбуждането към самоубиийство.