Какво представлява трудов стаж и кои са предпоставките за неговото зачитане?
По смисъла на Кодекса на труда трудов стаж е период от време през което работникът е полагал труд при определен работодател. Основанието на което е полаган този труд е трудово правоотношение между работника и работодателя, доколкото друго не е предвидено друго.
Законът регламентирани случаи, когато за стаж се признава и времето по трудово правоотношение, без работникът да е полагал труд. Към тези случаи се отнасят почивни и празнични дни, ползване на платен или неплатен отпуск, отпуски за временна неработоспособност.
В определени случаи неплатения отпуски, също може да се признае за трудов стаж когато това изрично е предвидено в закона.
Зачетеният стаж предполага обвързване между времето през което е полаган труд и съществуващо на законово основание трудово правоотношение. Това задължава работодателя при прекратяване на трудовия договор да впише в трудовата книжка на работника времето, което признава за стаж.
Вписване се извършва към датата на прекратяването на трудовото правоотношение. След тази дата трудов стаж не се зачита, освен ако това не е предвидено изрично.
Може ли да се признае за трудов стаж период през който липсва трудово правоотношение?
Това е едно изключение предвидено в Кодекса на труда, когато се признава такъв стаж без наличие на валидно трудово правоотношение. Хипотезите са няколко и регламентирани в кодекса.
Признава се и времето, през което майката отглежда дете до 3-ри годишна възраст без трудово правоотношение. За да се признае този три годишен период е необходимо представянето на определен набор от доказателства:
- Акт за раждане на детето или решение за осиновяване
- Трудова книжка
- Декларация, че отглеждащия детето не е работил по трудов договор
- Доказателства, че лицето няма трудов стаж, признат по друг ред през същия период.
Когато периода за отглеждане на дете приключи при сключване на трудов договор, работодателят признава въпросния стаж. Този стаж се използва при определяне размера на дължимия и клас.
Ако работодателят не направи това, работникът може да поиска изплащане на такъв за минало време в рамките на тригодишна давност.
Трудов стаж тече и през времето, когато работникът е бил без работа поради уволнение признато в последствие за незаконно. Този период обхваща времето от датата на уволнението на работника до възстановяването му на работа.
В тази хипотеза работникът има право да получи и обезщетение за това че е останал без работа в следствие на уволнението.
Периодът през който работникът е получавал обезщетение за оставане без работа зачита ли се за трудов стаж?
Фактът на изплащане на обезщетение на работника не води до зачитане на времето на оставане без работа за трудов стаж. Условията за признаване на времето от когато липсва трудово правоотношение за стаж са регламентирани в Кодекса на труда.
- Едно незаконно уволнение да е признато за такова с влязло в сила съдебно решение. За трудов стаж се признава периода от датата на уволнението до възстановяване на работа на работника.
- Работникът или служителят е останал без работа поради незаконно задържане на трудовата книжка. В тази хипотеза работодателят дължи на работника обезщетение от деня на уволнението до предаване на трудовата книжка на работника. Освен това целият период на оставане без работа в резултат на незаконното й задържане, се признава.
- Работникът или служителят е останал без работа и е получавал обезщетения за безработица. В този случай времето през което е получавано обезщетението се признава за стаж.
За трудов стаж се признава времето от датата на отпускане на обезщетение за безработица по реда на КСО до датата на прекратяване на изплащането му. На същите основания преодът се признава и за осигурителен стаж.
Обезщетението за оставане без работа, което се изплаща от работодателя поради съкращения, не е обезщетение за безработица по смисъла на закона. Затова и периодът на изплащането му не се признава и работодателят не извършва вписване в трудовата книжка.
Следователно факта на изплащане на различните видове обезщетения при прекратяване на трудовото правоотношение, не поражда задължения за работодателя да зачита и вписва в трудовата книжка на работника периоди, които да се признават за трудов стаж.
Периодът на ползване на неплатен отпуск зачита ли се за трудов стаж?
Съгласно Кодекса на труда неплатеният отпуск до 30 работни дни в една календарна година се признава за стаж, а над 30 работни дни – само ако това е предвидено в Кодекса на труда, в друг закон или в акт на Министерския съвет.
За зачитането на трудовия стаж няма значение дали отпускът е ползван наведнъж или на части общо в размер от 30 работни дни за годината. Правото да се ползва неплатен отпуск не зависи от трудовия стаж на работника или служителя. Той може да бъде разрешен без оглед на това дали той е придобил правото да ползва платен годишен отпуск или не.
При наличие на проблеми от подобен характер е желателно да се консултирате с подходящ адвокат.