Какво се крие зад понятието съставяне на неистински документи?
Съставяне на неистински документи обхваща хипотезите на създаване на неистински и преправянето на истински документ. Няма значение факта дали деянието е свързано с частен или официален документ.
Съставянето е действие по създаване на конкретно изявление, което се документира, но не отразява волята на посочения в документа автор.
Преправянето от своя страна представлява физическо въздействие върху вече съществуващ истински документ което се изразява посредством:
- Подменяне или допълване на букви и цифри
- Заличаването на такива, с което води до съществена промяна на съдържанието .
Съдържанието на документа включва както самото изявление така и останалите необходими елементи като дата, час или място.
Когато е налице съставяне на неистински документи се засяга изявлението, като му се придава такъв вид, че произхожда от автора. Това представлява несъответствие между действителното изявление на автора и промененото чрез подправяне такова, което той всъщност не е правил.
Преправянето не води до съставяне на документ с невярно съдържание, а до превръщане на истински документ в неистински.
Какво е особеното на при съставяне на неистински документи когато се касае за официални такива?
Когато деянието е свързано с официален документ са налице две форми на изпълнителното деяние
- Съставяне на неистински официален документ
- Преправяне съдържанието на официален документ.
Не е необходимо съставянето или преправянето на документа да е извършено по начин труден за откриване на фалшификацията.
Деянието е довършено със съставянето на документа, ако не са извършени всички действия по съставянето е налице опит.
Съставяне на неистински документ – официален има, когато на документа се придаде вид, че е издаден от компетентно длъжностно лице. Подписът на длъжностното лице като задължителен реквизит на документа също е манипулиран чрез:
- имитиране,
- прекопиране
- полагане на измислен подпис на несъществуващо лице
- подписване на документа от извършителя
Във всички случаи обаче липсва действителният подпис на компетентното длъжностно лице, сочено като автор на документа. Съществуват начини авторството на документа да бъде подправено и без такова опорочаване на подписа.
Преправяне на съдържанието на официален документ е налице тогава, когато деецът промени съдържанието на издаден документ без съгласие на автора. Преправянето може да се извърши по няколко начина:
- Добавяне на нещо в съдържанието на документа.
- Заличаване на част от съдържанието на документа.
- Замяна на някаква част от съдържанието на документа с друга част.
В тази хипотеза подписът на издателя остава действителен. Авторът също не се подменя, защото ще е налице съставяне на неистински документи.
Престъплението е резултатно. Неговият престъпен резултат се заключава в официалния документ с преиначено авторство. Формата и видът на вина са прекият умисъл. Специална цел е документът да бъде използван.
Какво е различното при съставянето на неистински частен документ?
При съставяне на неистински документи, деянието се явява съставомерно когато освен съставянето, документа е необходимо и ползване на неистински документи.
Целта в случая е да се докаже съществуването, прекратяването или не на права или задължения.
Това е двуактно престъпление като употребата гарантира довършването на деянието. Ползването на документа е налице когато той е представен пред орган на власт или частно лице.
Ако деецът има намерение да употреби документа но още не го е направил е налице опит.
Особеност на престъплението е че при самото съставяне или преправяне на документа, деецът може да извърши сам или чрез друго лице. Отговорността на другото лице се определя от умисъла в следните хипотези:
- Когато е налице умисъл не само за съставяне, а и за ползването на
документа е налице съучастие.
- При липса на общ умисъл за употреба на документа е налице посредствено извършителство.
Посредствения извършител формално извършва състава на престъплението но липсва съзнаването на престъпния характер на деянието. Той има убеждението, че не върши противозаконно деяние, затова липсва интелектуалния елемент на умисъла, което изключва отговорността.
Кога според закона частния документ се счита употребен?
Частният документ се смята за употребен, ако е представен на другиго като не е достатъчно деецът да цели използването на документа. Необходимо е документът обективно да бъде използван само от подправилия го деец, а не от друго лице.
Заради това престъпление няма, ако деецът само подправи частен документ, за да може друг да го ползва.
Престъплението е резултатно. Престъпният резултат се свежда до това подправеният частен документ да бъде даден другиму. Не е нужно обаче това лице, на което се представя документът, да бъде заблудено.
Видът и формата на вина са прекият умисъл.
Специалната цел е да се докаже, че някакво право, задължение или правоотношение:
- Съществува или не,
- Дадено субективно право е изменено или прекратено
- Задължението като цяло съществува или липсва.
Деецът подправя частния документ, за да го ползва сам и ако реши да го ползва едва след подправката му, няма да осъществи именно това престъпление.
Кога е налице лъжливо документирате в хипотезата на съставяне на неистински документи?
Лъжливо документиране е налице, когато е съставен неистински документ, в който удостоверените факти и обстоятелства не съответстват на обективната действителност.
Лъжливо документиране може да бъде извършено само по отношение на удостоверителните документи. Ако документът е диспозитивен, той може да бъде всякакъв друг, но не и с невярно съдържание.
Удостоверителния документ свидетелства за обстоятелства отразени в неговото съдържание. Поради тази причина той може да бъде с вярно и невярно съдържание.
Лъжливо документиране е субсидиарно спрямо подправката на документи и в частност на удостоверителните документи. Поради тази причина документът с невярно, съдържание е винаги с автентичен автор.
Лъжливите документи могат да бъдат както официалните, така и частните документи. Както подправката, така и лъжливото документиране има различни състави в зависимост от това, дали има за свой предмет официален или частен документ.
Какво мотивира извършителя да унищожи или повреди документ?
В тази хипотеза мотива за извършване на деянието е причиняване на вреди или набавяне на облага на друго лице.
В тази хипотеза, за да може самият документ да бъде обект на унищожаване, повреждане или скриване са необходими две предпоставки.
- Документът да е чужд за извършителя
- Да не принадлежи изцяло на дееца.
Целта на това деяние е да се причинят вреди на пострадалия или да се набави облага на друго лице.
В случая авторът на документа предмет на това престъпление не е толкова важен. Важно е да се установи лицето, което е има право да го ползва правомерно и да черпи прав от ползването му. Това право в никакъв случай не е индивидуално. То може да принадлежи както само на трето лице така и на трето лице и дееца едновременно.
При това престъпление законът предвижда и случай, когато е налице маловажност. Всеки отделен случай подлежи на самостоятелна преценка, относно следните обстоятелства:
- Кога е преправен или съставен документа
- Какви са целите на извършителя
- Какви отношения са засегнати и степента на тяхното засягане.
Цялостната преценка на тези обстоятелства може да доведе до извода, че е налице ниска степен на обществена опасност.
Кое е характерно за неистинско документиране в частен документ?
В хипотезата на съставяне на неистински документи това деяние е налице само тогава, когато е потвърдена неистина или затаена истина. Това се извършва в писмена декларация, която се дава пред орган на властта за удостоверяване истинността на някои обстоятелства.
Това деяние е несъставомерно, ако законът не допуска или не предвижда истинността на вписаните в декларацията обстоятелства да се удостоверяват по такъв начин. Дори вписаните обстоятелства да не отговарят на истината, това не води до извършване на престъпление.
Съставяне на неистински документи в тази хипотеза е налице и при заявленията за издаване на документ за самоличност.
Деянието е налице, когато към отразените данни за самоличността на заявителя са приложени снимки на друго лице.
Наказателна отговорност при невярно деклариране не се нърси, когато по своето съдържание документът има само заявителска, а не декларативна част. Законът предвижда такава отговорност да се носи, когато деецът извърши лъжливо документиране в своя полза.