Как се регламентират отношенията по отношение на вещите в режим на съсобственост?
Режим на собственост е налице когато две или повече лица притежават едно вещно право по отношение на една обща вещ. В режим на съсобственост отношенията между съсобствениците се регулират в съответствие с размера на идеалната част която всеки от тях притежава.
Съсобственикът който разполага с по-голяма идеална част то веща получава по-голяма част от доходите които тя дава. Реципрочно обаче разходите по поддръжката на веща са по големи за него.
При режим на съсобственост възникват облигационни отношения между съсобствениците, свързани с ползването, поддържането и управлението на общата вещ.
От друга страна е възможно съсобствениците взаимно да ограничават правата си в зависимост от размера на дяловете им. Всеки от тях притежава отделни права, кореспондиращи с отделни идеални части от вещта, което води до стълкновението между техните права.
При наличие на съсобственост законът предвижда всеки един от съсобствениците да си служи с общата вещ съобразно нейното предназначение.
Това право обаче се реализира при условие да не пречи на другите съсобственици да си служат с нея според правата им.
Възможно ли е някой да превиши правата си по отношение на вещ в режим на съсобственост?
Често срещано явление при наличие на съсобственост е желанието на съсобствениците да ползват еднолично веща. По този начин те лишават останалите от както от правото на ползване така и от благата създавани от веща.
В тази хипотеза съсобствениците лишени от ползването имат право на обезщетение до размера на ползите, от които са лишени.
Самото обезщетението е търсимо и трябва да бъде поискано писмено от този който ползва еднолично веща обект на съсобственост. Същите правила са относими и когато някой от съсобствениците съзнателно е ограничил достъпа на останалите до веща без да я ползва.
Самото обезщетение се дължи от деня, когато същото е поискано в писмена форма най-често чрез нотариална покана. Самото връчване на нотариалната покана подлежи на доказване с писмени доказателства и по отношение на него тече 5 годишна давност.
Колко вида съсобственост регламентира закона?
Режимите на съсобственост са регламентирани в закона и биват:
- Общ режим за който е характерна дяловата собственост с характерните за нея идеални части.
- Специалния режим приложим в Семейния Кодекс регламентиращ собствеността като бездялова имуществена общност или с брачния договор.
Освен това съсобствеността може да бъде делима и неделима като се има предвид възможността да бъде разделена с делба. По принцип съсобствеността е делима, но има и неделима такава, която се определи само по закон.
Друг вид съсобственост това е принудителната за каквато се приема етажната собственост или тази образувана след развод по взаимно съгласие или развод по вина.
Как се разпределят ползите и разноските от веща обект на съсобственост?
Самите ползи от веща са дължими от момента на получаването им независимо че са получени само от единия от съсобствениците. Той е длъжен да заплати на останалите съсобственици такава част от получените ползи, колкото е размера на тяхната идеална част.
Този който дължи изпащането на ползите от веща е длъжен да изпълни това свое задължение без изрична покана. Претенцията обаче трябва да е направена преди изтичане на 5 години от датата на получаване на ползата.
Разноските по поддръжката на веща също се определят съобразно с частта всеки от съсобствениците в общата вещ.
Не са рядкост случаите когато някой от съсобствениците откаже да изпълнява задълженията си съобразно своята идеална част от веща. В този случай съсобствениците покрили за своя сметка тези разноски имат право на иск срещу неизпълнилият задълженията си съсобственик.