Къде и кой решава въпросите свързани с родителските права?
- Родителските права са разковничето в семейните отношения и съдът е единствения орган който решава въпросите свързани с тяхното упражняване.
Изборът кой от двамата родители, е по-удачен да упражнява тези права се решава в бракоразводния процес или в самостоятелно производство. При избора съдът изследва единствено интересите на децата независимо дали родителите живеят в условия на фактическо съжителство ли в брак.
Семейното право предвижда две хипотези за решаване на въпроса за родителските права когато бракът се разтрогне по съдебен ред:
- съдът одобрява споразумението където е постигнато съгласие по въпроса кой от двамата родители да упражнява правата върху децата
- Самият съд преценява, кой от бившите съпрузи ще упражнява родителските права
Урежда ли семейното право окончателно въпроса за упражняването на родителските права?
Този въпрос не може да се уреди окончателно, тъй като интересите на децата не са константа.
Семейното право не урежда този въпрос за постоянно във времето, тъй като интересите на децата са от съществено значение. Правото да се упражняват родителски права може подлежи на преразглеждане, в случай че настъпят изменения на определени обстоятелства.
Съдът възлага родителските права само на този родител, който ще ги упражнява в съответствие с интересите на децата. Когато те бъдат застрашени от този който упражнява родителските правата, те могат да бъдат променени по съдебен ред.
Промяната се изразява в това, че съдът ги възлага на другия родител ако това е в интерес на децата.
Особеното тук е, че това не може да стане по-рано от година след постановяването на решението за прекратяване на брака.
Как се урежда въпроса с упражняването на родителските права когато децата са родени в условия на конкубина?
В тази хипотеза проблема се урежда единствено по съдебен ред.
Проблема се решава в отделно производство пред съд, защото е налице усложнена фактическа обстановка поради липса на брак. При конкубината родителите и децата живеят в трайно съжителство все едно е налице брак, но такъв реално липсва.
При конкубината родителските права по отношение на бащата не се пораждат от брака, а от акта на припознаване на детето.
Докато съществува конкубината, реално не съществува проблем, свързан с упражняването на родителските права. Такъв се появява след настъпването на трайна фактическа раздяла между родителите. При тази нова фактическа обстановка, възникналите спорове трябва да бъдат разрешени от съда със сила на присъдено нещо.
В това производство съдът решава два въпроса:
- Кой от двамата родители ще упражнява родителски права върху децата
- Размера на издръжката на дете дължима от другия родител
Родителят, на когото е възложено упражняването родителските права има право да иска от съда, да му бъде предоставено ползването на жилището, където е осъществявано съвместното съжителство.
Защо е важно разбирателството между родителите?
Разбирателството между родителите е от изключително значение за развитието на децата и тяхното изграждане като пълноценни личности. Родителите имат равни права по отношение на отглеждането и възпитанието на децата без значение дали са в брак или не.
В интерес на децата е, родителите винаги да постигат съгласие относно въпросите, свързани с живота, здравето и отглеждането на детето.
За съжаление, доста често това разбирателство е непостижимо, което налага проблема да се решава по исков ред пред съда. Това за съжаление, е най-неподходящото разрешение на проблема от което страдат единствено децата.
Често ежедневно налага, родителите да решават въпроси от особено важно значение за бъдещето за децата, които са свързани с:
- Възпитанието на детето
- Продажба на имущество на дете
- Пътуване извън страната на дете
Когато няма съгласие, а конфронтация единият родител може да се отнесе несериозно към тези проблеми, използвайки ги за лични цели. Тогава това дава основание на другия родител да поиска ограничаване или лишаване от родителски права.
Ако не постигнат съгласие, родителите въвличат децата в една своеобразна война и често те стават разменна монета на техните амбиции.
Съдът в този случай взема предвид възможностите на родителите, полът и възрастта на детето, а след навършена 10-годишна възраст и мнението на самото дете.
Кога един родител може да бъде лишен от права?
Ограничаването на родителските права е санкция, свързана с отнемане на част от тях или поставянето на условие за упражняването им. При тази хипотеза лишеният родител запазва част или всички родителски права, освен тези от които е лишен.
Основанията за ограничаване на родителските права са няколко:
- Когато поведението на родителя представлява опасност за личността, здравето, възпитанието или имуществото на детето
- В случай че родителят страда от продължителна физическа или душевна болест
- Налице са други обективни причини, при които родителят не е в състояние да упражнява родителските си права
Мерките, които съдът постановява, зависят от спецификата за всеки конкретния случай. Водещи са интересите на детето и съдът следва да се съобразява единствено с тях, при постановяването на ограничителни мерки.
Примерна мярка може да е временното настаняване на детето извън семейството, когато родителите са неспособен да полага грижи за него.
Друга мярка може да бъде е забрана родителят да се разпорежда с имущество на детето, било то вещи или пари.
Лишаване на родител от права означава пълното им отнемане и ограничаване на всички действията по отношение на детето.
Основанията за лишаване са регламентирани в закона:
- При особено тежки случаи на виновно поведение на родителя, представляващи опасност за живота, здравето, възпитанието или имуществото на детето
- В случаи на продължителна физическа или душевна болест или други обективни причини, възпрепятстващи родителят да упражнява родителските си права
- Трайно не полага грижи за детето без основание като недаването на издръжка е основание за лишаване от права
Какви са последствията от лишаване на родителя от права?
Лишеният от права родител не може да полага грижи за детето или да го представлява, но задължението да го издържа остава. Не отпадат и наследствените права на детето спрямо този родител.
Негативните последици са само за родителя, защото след лишаване от права той не може да бъде осиновител. Лишеният от родителски права родител дава само мнение при осиновяване на детето му, но съгласието му не е нужно.
След лишаване на родител от права, същите се предоставят изцяло на другия родител или, ако няма такъв, детето се настанява извън семейството.
Ограничаването на родителските права или лишаването на родител от права е рядко срещана хипотеза в съдебната практика.
Самата процедура протича изцяло по съдебен ред и следва точно определени правила. Производството започва по инициатива на другия родител, прокурор или служител от дирекция “Социално подпомагане”.
Производството протича в открито заседание с изслушване на прокурора, служителя от “Социално подпомагане” и родителят, чието лишаване от права се иска. Съдът може да изслуша и детето, ако е навършило 10 години.
Родителските права както могат да бъдат отнети, така могат и да се възстановят. Това е възможно когато родителят отново може пълноценно да се грижи за детето или основанието за лишаване от родителски права отпадне. Процедурата по възстановяване на родителските права е също по съдебен ред и правата му се възстановяват в пълен обем.
Как да се регламентират личните отношения родител - дете?
Често след прекратяването на брака, единият родител се стреми да ограничи възможността на другия родител да вижда детето си. Това противоправно поведение е характерно за този родител, на когото съдът е предоставил упражняването на родителските права.
В повечето случаи това е акт на лично отмъщение и се възприема изключително негативно от съда. Такова поведение не е в интерес на децата, защото представлява ограничаване на правото на детето да общува и с двамата си родители. Общуването на детето и с двамата родители е в негов интерес и това право изключва субективните преценки на родителите в тази насока.
Когато упражняващия родителските права ограничава правото на личен контакт между другия родител и детето, трябва да се потърси адвокат. Това е необходимо, защото проблемът се решава по съдебен ред. В противен случай ще се налага постоянно да се водят преговори, за да се осъществи контакт между другия родител и детето.
Защо е необходимо такъв проблем да бъде разрешен по съдебен ред?
Съдебното решение има изпълнителна сила и в случай на осуетяване на връзката родител-дете съществува възможност това нарушение да се отстрани. Може да се потърси съдействие от съдебен изпълнител, и/или от полиция при вземане на детето. Освен това право-охранителните органи налагат глоби на родителя, който отказва да изпълнява постановеният от съда режим на лични отношения.
Когато упражняващия родителските права продължи да нарушава регламентираните в съдебното решение правата на другия родител свързани с детето носи наказателна отговорност.