Кога в действащото наказателно право може да се каже, че едно престъпление е извършено в условията на рецидив?
Рецидив е множество престъпления, при което едно престъплението се извършва от лице което вече е осъждано за друго престъпление. Условие за да е налице рецидив е за предходното престъпление да има влязла в сила присъда.
За рецидива няма значение за какво престъпление деецът вече е бил осъждан, важното в случая е наличието на предходно осъждане с влязла в сила присъда.
То може да е било от общ характер или от частен характер, умишлено или да е било извършено по непредпазливост. Новото престъпление също може да бъде от всякакъв вид.
В зависимост от вида на извършените престъпления и степента на обществена опасност, рецидива може да бъде общ или специален.
Общ рецидив е налице когато предходното и новото престъпление са от различен вид. Например първото деяние е било кражба, а второто средна телесна повреда
При специалния рецидив (повторност) и двете престъпления, за което деецът носи наказателна отговорност, са от един и същи вид.
Съществуват и други разделения на рецидива като понятие от наказателното право.
При наличие на реалният рецидив е налице трайно негативно отношение на дееца към установения правов ред.
Формален рецидив съществува, когато отделните престъпни деяния имат случаен характер, без да отразяват трайни престъпни наклонности на извършителя.
Пенитенциарен рецидив е налице когато деецът изтърпява наказание лишаване от свобода, след като вече е изтърпявал такова наказание. В този случай лицето е осъждано два или повече пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления. Особеното тук е че всички престъпления не следва да се определя общо наказание съгласно чл. 23-25 от НК.
В какви случаи според действащото право е налице хипотезата на общ рецидив?
За общия рецидив е характерно, че и наказанията и по двете присъди са лишаване от свобода.
В случай на общ рецидив деецът извършва престъпление, след като е осъден с влязла в сила присъда на лишаване от свобода. Освен това новото престъпление е извършено преди да е изтърпял предходната присъда.
В този случай съдът присъединява наказанието по предходната присъда към новото наказание изцяло или отчасти при наличието на две условия:
- ако новото престъпление е за срок по-малък от 5 години
- второто престъпление не е извършено при условията на специален или опасен рецидив.
Определя се едно общо наказание, което неможе да бъде по-малко от това по втората присъда.
Проблемът е различен когато второто престъпление е извършено при условията на повторност или опасен рецидив. В този случай второто поред наказание задължително се присъединява изцяло към неизтърпяното наказание по първата присъда.
Същата хипотеза се прилага и ако наложеното наказание за първото деяние е лишаване от свобода е за срок, по-голям от пет години
В случай че деецът извърши ново престъпление, след като вече е изтърпял наказание по предишната присъда, наказанието за новото престъпление се изтърпява изцяло.
Общ рецидив не е налице когато изпълнението на наказанието по предходна присъда е отложено и тази присъди подлежи на изпълнение. В този случай деецът изтърпява и отложеното наказание, без то да се присъединява към новото при условията на чл. 23 и чл. 25 НК
Кога според действащото законодателство е налице повторност?
Тази хипотеза е налице, когато деянията и по двете присъди са от един и същ вид. Повторността се прилага, когато е предвидена в квалифициран състав за съответното престъпление.
Особеност на тази разпоредба е налице при кражбите и измамите, защото новото деяние не трябва да представлява маловажен случай. Освен това то трябва да е извършено в рамките на 5 години от предходното осъждане като реабилитацията не изключва повторността.
За разлика от опасния рецидив, осъждането на дееца като непълнолетен също е основание за квалифициране на новото деяние като престъпление, извършено повторно.
Когато изпълнението на наказанието по първото осъждане е отложено или деецът е предсрочно освободен от неговото изтърпяване, петгодишният срок започва от деня, в който е изтекъл изпитателния срок.
Какво отличава опасния рецидив от останалото множество от престъпления?
Опасният рецидив се характеризира се с най-висока степен на обществена опасност. Различното от останалите форми е, че той е приложим само когато е предвиден като квалифициран състав за отделното престъпление.
При опасния рецидив са налице са три предпоставки, които трябва да са в кумулативна зависимост.
Наличие на предходното осъждане с влязла в сила присъда, за тежко умишлено престъпление, за което е наложено наказание лишаване от свобода. Срокът на самото наказание е необходимо да е повече от пет години, доживотен затвор или доживотен затвор без замяна.
Изисква се тежкото престъпление да се отнася само до това, за което деецът вече е осъждан, а не и за деянието, извършено след осъждането. Осъжданията за непредпазливи престъпления не се вземат предвид, дори и те да са тежки.
На второ място е необходимо при предходното осъждане да е наложено наказание лишаване от свобода не по-малко от една година.
Третото изискване е изпълнението на наказанието, наложено с първата присъда, да не е отложено.
Опасен рецидив е налице и когато деецът а е осъждан два или повече пъти на наказание лишаване от свобода. И тук е налице изискване изтърпяването на поне едно от наказанията да не е отложено.
За наличие на опасен рецидив не се вземат предвид престъпленията извършени от дееца като непълнолетен.
Опасният рецидив има следните характеристики:
- По висок размер на наказанието лишаване от свобода
- Режима на изтърпяване на наказанието е строг или усилено строг
- Не е налице възможност за предсрочно освобождаване
- Запазена е възможността за работа като средство за намаляване на срока на изтърпяване на присъдата чрез работа
- Възможно е помилване