Може ли адвокатът да овладее конфликта между съпрузите?
Развод по взаимно съгласие е начинът да се преодолее конфронтацията между съпрузите. Подходящият адвокат може да омекоти изострените отношения между съпрузите и да избегне тежкия развод по вина на единия от съпрузите.
Той дори е в състояние да съхрани донякъде едни добри отношения между бившите съпрузи в качеството им на родители. По този начин адвокатът защитава интересите на децата, помагайки на бившите съпрузи да преодолеят несъгласията при упражняването на родителските права.
Един професионалист може при прекратяването на брака да съдейства за гарантирането на основни и дълготрайни интереси на детето като:
- Образование
- Лечение
- Управление на имуществото на детето
В случая интересите на детето включват представителството и/или попечителското съдействие да се предоставят съвместно на двамата родители.
Възможно ли е един брак да бъде разтрогнат по бърз, лесен и евтин начин?
Това е напълно постижимо, в случай че съпрузите са постигнали съгласие по определен набор от въпроси предвидени в Семейния Кодекс.
Действащата към момента правна система дава такава възможност това да бъде осъществено посредством развод по взаимно съгласие. Това е една процедура в която няма насрещни претенции между съпрузите, нито дълги съдебни заседания с разпит на свидетели.
Производството е охранително и приключва само в едно заседание като причините за дълбокото и непоправимо разстройство на брака, не стават обществено достояние.
За да се прекрати брака по този ред е необходимо да са налице няколко условия, които да са налице към момента на подаване на молбата за развод, а именно:
- Да е налице сериозно и непоколебимо решение между съпрузите за прекратянате на брака
- Съгласието да е изразено най-напред в писмена молба и след това потвърдено лично пред съда
- Пред съда да бъде представено споразумение в което урежда отношенията между съпрузите за прекратяване на брака
Разводът по взаимно съгласие не е договор, който съдът утвърждава, а основание за прекратяване на брак. Основна предпоставка за прекратяване на брака по този ред, се явява споразумението между съпрузите, което урежда последиците от развода.
Самата процедура предвижда необходимостта съдът лично да се убеди в сериозната и непоколебима воля на съпрузите да разтрогнат брака.
Поради тази причина личното явяване на съпрузите в единственото съдебно заседание е задължително. Пред съда те трябва да потвърдят съгласието да разтрогнат брака по начин, който да не буди съмнение в тяхната непоколебимост.
Кои са въпросите които се дискутират в споразумението при развод по взаимно съгласие?
Това са въпросите свързани с определени последици след развода по които съпрузите трябва да постигнат предварително съгласие.
В случай че липсва брачен договор, споразумението трябва да обхваща определен набор от задължителни въпроси свързани с последиците от прекратяването на брака. Семейното право регламентира тези въпроси по следния начин:
- Къде ще бъде местожителството на децата
- Кой от двамата родители ще упражнява родителските права
- Какви ще бъдат личните отношения между родителя неупражняващ родителските права и децата
- Какъв ще е размера на дължимата издръжка, която родителят неупражняващ родителски права ще заплаща
- Кой ще ползва семейното жилище след прекратяването на брака
- Дължи ли се издръжка на съпруг след прекратяването на брака
- Какво ще бъде фамилното име на съпругата след прекратяването на брака
Процедурата за развод по взаимно съгласие изисква, тези отношения да бъдат уредени между съпрузите преди съденото заседание, за което съдът следи служебно. В случай, че това условие не е изпълнено, бракът неможе да бъде прекратен по този ред.
Адвокатът е този който съдейства на съпрузите да си направят взаимни отстъпки, с цел уеднаквяване на техните позиции в споразумението. Необходимо е да се изясни какви са опасенията им, за да се предложат варианти, които да подпомогнат постигането на едно компромисно решение.
Какви са последиците в случай, че споразумението не регламентира достатъчно ясно последиците от развода?
В този случай неможе да се допусне развод по взаимно съгласие и делото се прекратява.
Когато споразумението не урежда категорично отношенията между съпрузите и не защитава в достатъчна степен интересите на децата, съдът не го одобрява. Такъв проблем обикновено може да се получи, когато съпрузите решили да прекратят брака са пренебрегнали специализираната адвокатска помощ.
Неодобряването на споразумението от съда не води автоматично до прекратяване на делото, но и не прекратява брака. В този случай съдът дава възможност на съпрузите да отстранят нередностите и им определя срок да представя споразумението отново.
Ако съпрузите отново не изпълнят указанията на съда и не отстранят констатираните нередности в определения срок, делото се прекратява.
За да не се стигне до такова неблагоприятно развитие на бракоразводната процедура е необходимо съпрузите да потърсят компетентна юридическа помощ.
Адвокатът се явява посредник, който изяснява мнението на двамата съпрузи, по всички въпроси свързани със споразумението при развод по взаимно съгласие. Техните притеснения, желания и очаквания.
Той трябва да ги убеди в необходимостта от взаимни компромиси, за да уредят отношенията след развода в съответствие със закона. Освен това адвокатът трябва да убеди съпрузите, че по този начин спестява средства и негативните емоции, характерни за бракоразводния процес.
Какви въпроси изследва съда служебно?
- От своя страна съдията трябва да се убеди лично, че постигнатото между съпрузите съгласие да прекратят брака е сериозно и непоколебимо.
- На второ място съдът служебно изследва въпроса дали постигнатото споразумение не противоречи на закона и е в интерес на децата.
- На трето място съпрузите трябва да потвърдят пред съда, че са съгласни с представеното по делото споразумение.
- След изпълнението на тези условности, съдът обявява производството за приключено и определя срок, в който ще се произнесе с решение
Споразумението урежда ли имуществени въпроси между съпрузите извън отношенията посочени от закона?
Няма пречка съпрузите чрез споразумението да уредят и други последици на развода каквито са имуществените отношения помежду им.
По принцип споразумението за развод по взаимно съгласие урежда въпросите свързани с:
- Местоживеенето на децата
- Упражняването на родителските права,
- Личните отношения и издръжката на децата
- Ползването на семейното жилище
- Издръжка между съпрузите
- Фамилното име.
Колко варианта предвижда законът за урежането на имуществените въпроси със споразумение?
Съществуват две хипотези със споразумението доброволно да се регулират имуществените отношения на бившите съпрузи след развода.
- В първия случай със споразумението съпрузите договарят, че придобит през време на брака имот остава в режим на съсобственост помежду им. В самото споразумение за развод по взаимно съгласие не се посочва изрично обема на правата на всеки един от съпрузите в съсобствеността.
Това не прегражда възможността в друго исково производство всеки един да установи по-голям дял от другия на основание по-голям принос.
- Във втория случай бившите съпрузи посредством споразумението за развод по взаимно съгласие уреждат имуществените отношения помежду си, за да избегнат бъдещи скъпи съдебни спорове.
Прекратяване на брака трансформира семейната имуществена общност от бездялова в обикновена, предвиждайки равни квоти за всеки от съпрузите. Семейното право обаче предвижда възможности посредством които може да се определи на по-голям дял на някой от тях.
Когато обаче имуществените отношения се уреждат посредством развод по взаимно съгласие те са уговорени в условия на свободно договаряне регламентирано в ЗЗД.
Това означава, че по отношение на съсобственоостта няма пречка съпрузите да договорят квоти различни от полагащите се по закон. В споразумението може да се уговори прекратяване на съсобствеността върху всички или върху някои имущества, като ги разпределят помежду си, или да запазят съсобствеността.
Съпрузите могат да се съобразят или пренебрегнат правилото за равенство на дяловете, отчитайки личния принос, вложените лични средства и други обстоятелства.
Не е изключено делът на единият съпруг да е с по-голям независимо, че приносът му не надхвърля значително приноса на другия съпруг. Обратната хипотеза също е възможна – да се уговори равенство на дяловете, макар да са налице основания за определяне на по-голям дял на единия от тях.