Какви обществени отношения се увреждат с престъпления против собствеността?
С престъпления против собствеността се нарушава упражняването на право на собственост от физическите и юридическите лица върху вещи. Вредоносния резултат от тези престъпления засяга най-често правата свързани с упражняването на владеенето, ползването и разпореждането с вещите.
Родов обект на тези престъпления против собствеността според действащото наказателно право са имуществените правоотношения свързани с движими вещи.
Засягат се и обществените отношения, чрез които се осигуряват условията за нормално упражняване на правото на собственост.
Правото на собственост е от категорията на абсолютните субективни права, които могат да се противопоставят на всички правни субекти.
Субект на разглежданите престъпления против собствеността са всички наказателно отговорни лица. Законът не предвижда някакви особени правни качества.
Когато субектът на престъпление има особено качество като например длъжностно лице или друго то тогава е налице квалифициран състав на деяние.
Това квалифициращо обстоятелство е свързано с по тежката наказуемост на извършените престъпления против собствеността.
Такива може да са кражба, измама, изнудване, когато субектът има някакво особено качество.
От обективна страна предметът та този вид престъпления е имуществен като изпълнителното деяние се осъществява от извършителя посредством действие. Самото действие е на отнемане и присвояване на движима вещ.
Съществуват и престъпни състави на този вид престъпления против собствеността, които се извършват чрез бездействие. Такива са например деянията свързани с намиране на съкровище, за което лицето, което го е намерило не е съобщило.
Съществуват ли форми на усложнена престъпна дейност при тези престъпления против собствеността?
Действащото наказателно право предвижда такива форми на усложнени престъпна дейност. Те са свързани с двуактните престъпления , съставните престъпления, употреба на сила или заплашване, засягане на правото на собственост.
Всички престъпления против собствеността могат да бъдат извършени при условията на продължавано престъпления. Повечето са резултатни увреждащи престъпления.
За някои престъпления има особени признаци относно обективната страна свързани с начина, средства и особена обстановка при извършване на деянието.
Практически всички престъпления против собствеността са умишлени и са извършени при условия на пряк умисъл. Изключение прави само деянието свързано с унищожаване и повреждане на чужди вещи, което може да бъде наказуемо и по непредпазливост.
Пример за квалифициращо обстоятелство е предварителният общ умисъл при кражба, грабеж, измама и изнудване. Това води до по-тежка наказуемост на тези деяния извършени в тази хипотеза.
Наказуемост – предвиждат се всички видове наказания. Най.-тежки са санкциите при грабеж и изнудването.
Характерно за разглежданите престъпления против собствеността, е че при тяхното извършване собствеността върху вещите нито се придобива, нито се губи.
Например кражбата уврежда условията за безпрепятствено упражняване на правото на собственост, но не отнема това право от собственика на веща.
Само едно престъпление засяга самото право на собственост и то е свързано с унищожаването на веща.
Съществува ли разграничение между отделните деяния в зависимост от засягането на правото на собственост?
Наказателния кодекс предвижда подобно разграничение, в зависимост от това как се засяга правото на собственост.
В тази връзка съществуват пет , вида засягане на това право.
- Престъпни отнемания, извършвани посредством кражба и грабеж.
- Противозаконни присвоявания извършвани от лица с особено качество извършващи длъжностно присвояване и обсебване.
- Деяния свързани с особен начин на извършване на престъпланието каквито се явяват измамата и изнудването.
- Престъпления свързани с унищожаването на веща или нейното повреждане.
- Особени престъпления свързани със злоупотреба на доверие и вещното укривателство.
Каква защита осигурява действащото наказателно право за гарантиране правото на собственост на гражданите и организациите?
Действащия закон защитава на правото на собственост от имуществени посегателства, а редица други имуществени права не са защитени достатъчно. Става въпрос за деянията свързани с измамата и изнудването.
Правната защита фиксира главно понятието чужда вещ, което е съставомерен елемент на разглежданите престъпления против собствеността.
При тези престъпления вещта обект на деянието е предназначена за удовлетворяване на имуществени интереси на други лица. С деянието извършителят осъществява определено действие в вследствие на което съществено засяга имуществената сфера на тези лица.
Основен въпрос тук е дали вещта се намира или не се намира във фактическа власт на собственика или не. Затова съставомерен елемент на този вид престъпления е владението а не собствеността.
Когато вещта се намира във владението на собственика, той е лишен или ограничен във възможността най-вече да се разпорежда с нея.
Когато обаче вещта се намира в друго лице самият собственик може да бъде извършител на престъпления против собствеността. В тази хипотеза веща се явява за него чужда и действия на разпореждане по отношение на нея ще са противозаконни.
В зависимост от характера на разпореждането с веща деянието може да бъде обсебване или унищожаване или повреждане.