Каква е общата характеристика на разглежданите престъпления против правосъдието?
Тези престъпления против правосъдието могат да бъдат групирани по различни критерии.
Някой от тях обхващат посегателствата върху съдебната власт отвън и се отнасят до лица, които не са ангажирани в нейното осъществяване. Другата група престъпления против правосъдието включва посегателствата върху съдебната власт отвътре и касае лица, които са ангажирани в нейното осъществяване.
Тези престъпления приличат на престъпленията по служба, но за разлика от тях те са със специфична насоченост. Вредоносния резултат се изразява в засягане на обществени отношения, свързани с правосъдието.
Непосредствен обект на посегателство са обществените отношения, свързани с работата на администрацията, свързана с осъществяване на правораздаването.
Като деяние тези престъпления против правосъдието се характеризират с многообразни форми на изпълнителното деяние. Поради тази причина са налице обективни признаци на за съставомерността:
- Като нетипична обстановка
- Особеност за времето на извършване на деянието
- Различен начин на извършване на престъпното деяние.
Деянията се характеризират със специфични особености на субекта, обективната страна и субективната страна, което създават редица затруднения при доказването им.
Освен това престъпленията против правосъдието се третират като деяния с висока степен на обществена опасност.
Как и от кого се мотивира едно длъжностно лице да наруши задълженията си?
Всяко наказателно-отговорно лице може да е извършител на такова престъпление.
Изпълнителното деяние се свежда до мотивиране на лице от съдебната системата да наруши свое служебно задължение във връзка с правораздаването.
Склоненато длъжностното лице, което се склонява, може да бъде не само съдия, прокурор, следовател или разследващ полицай.
То може да е и друго длъжностно лице от системата на съдебната власт, например административен секретар.
Прокурорските органи също спадат към органите на досъдебното производство и по тези съображения тяхното изрично сочене наред с органите на досъдебното производство е излишно.
Самото склоняване е формално действие отличаващо се с просто извършване. За да бъде престъплението довършено, достатъчна е само наличие на действие по подбуждане на длъжностното лице.
Не се изисква то да бъде мотивирано да вземе решение за нарушаване службата си, а още по-малко действително да извърши такова нарушение.
Самото това нарушение, към което длъжностното лице бива подтиквано, може да е както престъпление, така и само дисциплинарно нарушение. Ако обаче е престъпление и длъжностното лице го извърши, деецът ще отговаря за подбудителство към него, а не по настоящия състав.
Формата на вина е винаги и само пряк умисъл.
Престъпления против правосъдието са
- Набедяване
- Лъжесвидетелстване
- Лично укривателство
- Даване на невярно заключение
- Подбудителство към лъжесвидетелстване