Какво се крие зад понятието за престъпление според действащото наказателно право?
Законът дава легално определение за понятието престъпление. Това е обществено-опасно деяние (действие или бездействие), което е извършено виновно и е обявено от закона за наказуемо.
Всяко престъпление има своите съставни елементи както от обективна така и от субективна страна. От една страна престъпление е обществено опасно деяние, което е противоправно и наказуемо. То представлява съзнателна човешка проява и винаги е целенасочен волеви акт.
Обществената опасност на деянието е основно качество на всяко престъпление, което го характеризира от гледна точка на отрицателното му въздействие. Едно деяние е общественоопасно, когато „застрашава или уврежда личността, правата на гражданите, собствеността, правовия ред или други интереси, защитени от закона.
Наказуемостта е свойство на всяко едно престъпление която е установена със закон и се налага на извършителя винаги когато е извършено престъпление.
Субективната страна на престъплението означава, че то е извършено виновно и вината е негов субективният елемент. Самата вина представлява конкретното отношение на извършителя към престъплението и предизвиканите от него обществено-опасни последици.
Какво се разбира според наказателното право под предмет, средство, състав и съставомерност на престъплението?
Предмет на престъпление е точно отделен елемент на общественото отношение, което е непосредствен обект на посегателството. Например при престъпленията против собствеността деецът въздейства пряко и непосредствено върху правото на собственост на пострадалия.
За разлика от предмета на престъпление, средство на престъплението са вещи, които са предназначени или са послужили на престъпника за извършване на престъплението.
Според закона състав на престъпление представлява съвкупност от признаци, посредством които нормите на особената част на наказателното право очертават отделните видове престъпления.
Самите състави според действащото наказателно право са:
- Основни или общи, които определят дадения вид престъпление в неговите основни разновидности.
- Квалифицирани, които отразяват специфични особености на дадено престъпление, определящи по-голяма степен на обществената опасност на деянието и по-тежка наказуемост.
- Привилигировани, когато, указват по-малка обществената опасност, се касае до състави на по-леко наказуеми престъпления от съответния вид.
Съществуват специфичните обстоятелства на даден вид престъпление, които не са предвидени изрично в закона, но представляват повишена обществена опасност.
В този случай се разбира, че са налице отегчаващи вината обстоятелства, а когато са с по-малка степен на обществена опасност – смекчаващи вината обстоятелства.
За да бъде деянието съставомерно означава то да отговаря на всички обективни и субективни признаци на даден вид престъпление. Освен това тези признаци е необходима да бъдат взети в тяхната съвкупност.
В случай че деецът не е осъществил поне един от признаците от състава на даден вид престъпление е налице несъставомерност. Неосъществяването на състава означава, че не е извършено престъплението, визирано в дадена норма от Особената част на закона.
Какви са характерните особености на престъплението разглеждано като деяние?
Деянието е съзнателен волев акт, предизвикан от определена потребност и проявен външно чрез действие или бездействие при определени условия.
То е резултат на определена психична дейност, която предхожда външното проявление и която е в основата на взето решение за неговото извършване.
Деянието винаги е един целенасочен акт, защото деецът се стреми да постигне определено изменение на съществуващата действителност. Освен това е волев акт, извършван под контрола на съзнанието.
Затова деяние е налице само когато са налице всички посочени особености в съвкупност.
Последици от деянието представляват обективно настъпилите отрицателни изменения в съществуващата действителност, които са предвидени в състава на съответното престъпление.
В зависимост от степента на увреждане те могат само да застрашават обекта, създавайки опасност от увреждане. Това са формалните престъпления. Това е създадена реална опасност от отрицателно засягане на определени обществени отношения, без обаче те да бъдат пряко и действителен накърнени.
Едно престъпление може да застрашава един и същи конкретен обект в различна степен примерно приготовление или опит за убийство.
В другия случай са налице действително настъпили неблагоприятни изменения в непосредствения обект, което означава че са налице резултатни престъпления.
За да е съставомерно едно деяние трябва да е налице причинна връзка. Това означава, че едно явление, наречено причина, поражда другото явление, наречено следствие. Това проявление трябва да е по такъв начин, че следствието не може да се прояви в действителността, ако не се е проявила причината.
Колко вида биват деянията според действащото наказателно право?
Изпълнителните деяния на престъплението биват действия и бездействия. Действието е система от движения, насочени към постигане на една обща цел, която е постигане на вредоносния резултат.
Бездействието има значение за престъплението, когато субектът дължи дадено бездействие, но не го извършва и в резултат на това настъпват вреди.
Всяко престъпно деяние предизвиква отрицателни промени в действителността, които са известни в правото като обществено-опасни последици.
Обществено-опасните последици определят до голяма степен характера на престъплението затова са включени като съставна част в структурата на престъплението.
Тази обществено-опасна последица, която е предвидена в законовия състав и трябва да настъпи, за да дадено престъпление довършено и да е налице резултат.
Според общественоопасните последици престъпленията се делят на резултатни и формални.
Формалните престъпления са довършени със самия факт на извършване на престъпното деяние. Те създават само абстрактна опасност за обекта. За да бъде довършено едно резултатно престъпление обаче, е необходимо да настъпи и престъпният резултат.
При резултатните престъпление обаче е необходимо наличие на причинна връзка между самото деянието и настъпилия обществено-опасен резултат. Причинната връзка е необходим елемент на този вид престъпления.
Причинна връзка съществува, щом като е необходима като условие за настъпване на обществено-опасните последици. Причинната връзка може да се усложнени от намесата на други фактори, които не прекъсват връзката между деянието и престъпния резултат Те могат да ускорят или затормозяват развитието на престъпния процес.
Причинната връзка е обективно явление, което не зависи от отношението на дееца към престъпния резултат. Тя предхожда вината.