Означава ли едно прехвърляне на вземане, че титуляр на дадено облигационно право може да бъде заменен и при какви условия?
Прехвърляне на вземане е регламентирано основание за замяна на един титуляр на облигационно право с друг. Основанията за такава замяна са регламентирани и могат да бъдат по силата на закона или по силата на договор.
Често срещан случай е когато носителят на опредено правото на вземане отстъпи това право на трето лице. В закона това прехвърляне на вземане се нарича цесия и по своята същност представлява вид облигационен договор. Чрез този договор носителят на едно право на вземане упражнява правото си да го прехвърли на трето лице. Като всеки облигационен договор цесията е необходимо да отговаря на всички условия предвидени в закона за действителност на договорите.
Какъв вид договор е цесията?
По своята същност това един каузален договор имащ непосредствена цел като условие за неговата валидност. Поради това действията и волеизявленията на страните са насочени към постигането на определената целта. Основанията за прехвърляне на вземане могат да бъдат в няколко насоки:
- Целта е да се придобие едно право
- Основание да се придобие едно вземане;
- Интерес да се прехвърли безвъзмездно имущество;
- Необходимост да се новира право.
Характерно за каузалните договори е че основанието се предполага до доказване на противното. Цесията също не прави изключение и когато липсва правно основание или то противоречи на закона, тя е нищожна.
Цесията е неформален договор и когато е налице прехвърляне на вземане не изисква съгласието между страните да е в определена форма. На практика обаче цесиите в повечето случаи са в писмен вид, но не като условие за действителност, а за доказване.
Съществуват и изключения, предвиждащи като услови за валидност при прехвърляне на вземане наличието на писмена форма. Това е необходимо когато се прехвърлянето се прави с цел надаряване и е необходимо да бъде спазена формата, установена за дарението.
Кои са страните по договора за цесия?
Това е този, което извършва прехвърляне вземане е наречен цедент, а този който става титуляр на това вземане цесионер. Особеното при този вид договор е, че длъжникът не участва във взаимоотношенията между цедента и цесионера. Техните взаимоотношения мога да имат две насоки:
- Едната насока може да се цели да се изпълни едно задължение
- Другата обаче може да е направена с цел надаряване на цесионера.
Предмет на цесията могат да бъдат както вземания, така и права, но за да бъдат тези права цедирани, трябва да са прехвърлими.
Няма значение дали правата са върху нематериални блага или са спорни такива висящи пред съд, важно е да са прехвърлими.
Неимуществените права немогат да предмет на прехвърляне на вземане и правата, когато са свързани с личността на цедента. Например правото на ползване не подлежи на цесия, тъй като то е ограничено и е ненаследимо и непрехвърлимо.
При извършване на цесия, прехвърленото вземане принципно преминава върху цесионера в цялост.
В случая обаче длъжникът трябва да даде съгласие, заложените от него вещи да се предадат на цесионера. Освен това длъжникът има право да предяви всички възражения към цесионера, които е могъл да прави на предишния си кредитор.
За да се защити от неоснователни възраженията цесионерът може да иска от длъжника да приеме цесията. В случай че длъжникът приеме цесият то той се лишава от правото да противопоставя на цесионера каквито и да е било възражения. Освен това длъжникът няма да има право на прихващане на задължението си срещу свое вземане към предишния кредитор.
Какво се случва с документите удостоверяващи вземането, в случай че има такива както и с учредените тежести?
Когато се прави прехвърляне на вземане, прехвърлителят е длъжен да предаде на цесионера документите, които установяват вземането му. Освен това, той потвърждава в писмена форма на цесионера за осъществената цесия или дава при поискване всички сведения относно вземането. Самото прехвърляне поражда действие спрямо трети лица и спрямо длъжника от деня, в който то бъде съобщено на последния.
Когато вземането е обременено с тежести като например ипотека, върху цесионера преминава и ипотеката, която го обезпечава. Тогава обаче редът на прехвърляне е особен. В този случай цесията трябва да бъде извършена или с нотариален акт или в писмена форма с нотариално заверено съдържание.
Особен момент при цесията е, че прехвърлявено не пречи на кредиторите на цедента, наложили запор върху вземането преди съобщаването й.
Има ли друга възможност за промяна на титуляр при прехвърляне на вземане?
Тази възможност е регламентирана в закона посредством процедурата наречена поемане на дълг, чрез която дълга на задълженото лице се поема и от друг. Действията в случая са свързани с промяна на правното положението на длъжника.
Поемането на дълг означава, че към досегашния длъжник се присъединява още един като присъединяването е уредено посредством няколко договора.
Тези договори могат да се сключат или между кредитора и третото лице или между длъжника и третото лице.
При втория случай обаче длъжникът има възможност за по голяма оперативност, за да защити своите интереси по отношение на кредитора.
В случая законът защитава интересите му като му предоставя възможност да отмени уговореното в полза на кредитора встъпване в дълг. Това обаче е възможно ако кредиторът не е заявил, че желае да се ползва от уговореното.
В случай че поемането на дълг стане реалност първоначалният длъжник и встъпилото лице отговарят пред кредитора като солидарно.
Има ли възможност първоначалния длъжник да се освободи изцяло от дълга си към кредитор?
Законът е предвидил и такава възможност наречена „Заместване в дълг” което представлява реално поемане на дълг. В този случай едно трето лице изцяло замества досегашния длъжник, като го освобождава от дълга. Особеното тук обаче е че това поемането на дълг не може да се случи без съгласието на кредитора.
В случая съгласието на кредитора е от значение, за да се предпазят неговите интереси от едно нелоялно поведението на длъжника. Затова законът предвижда две форми за освобождаване на длъжника, според това, дали той сам предизвиква освобождаването си от дълга. В този случай заместването бива едностранно или двустранно. В първия случай кредиторът сключва договора за заместване на стария длъжник с едно трето лице, което поема дълга по своя воля.
При двустранното поемане на дълг, длъжникът уговаря с третото лице своето заместване като тези уговорки нямат действие за кредитора. В случай обаче че кредиторът одобри уговореното между стария и новия длъжник то съглашението помежду им поражда действие. Одобреното от страна на кредитора съглашение между длъжниците придобива действие за самия него от деня на сключването му.
Какви са правата на този който поема дълга на длъжника?
Поемането на дълг не е случайно събитие, където водещо основание са вътрешните отношения между длъжника и поемащия дълга.
Заместващият длъжник встъпва в дълга с правата на предишния и може да предяви на кредитора всички възражения, произтичащи от дълга. Той обаче неможе да се ползва от личните възражения, които би направил стария длъжник и да иска унищожаване на договора.
Освен това той неможе да черпи права от вътрешни отношения които кредиторът е имал със стария длъжник, защото това е абстрактна сделка. При тази сделка липсва основание, затова е действителна и тогава, когато липсва основание в отношенията между новия и стария длъжник.
След поемането на дълга длъжник се освобождава от дълга към кредитора посредством съгласието му и последният не може да претендира изпълнение.
От този момент кредиторът може да претендира изпълнение само от новия длъжник като за него остават неблагоприятните последици. Кредиторът не запазва обезпечението на дълга предоставено от стария длъжник под формата на поръчителство, заложни права или ипотеки.
След освобождаване на стария длъжник всички обезпечения отпадат дори когато да са били предоставени от трети лица. Изключение е когато поръчителят, собственикът на заложената вещ или ипотекирания имот са се съгласили да гарантират дълга на новия длъжник.
Ситуацията обаче се променя в случай че обезпеченията в полза на стария длъжник са предоставени от поемащия дълга. Тогава от лично задължен той става реално задължен и отговаря за дълга само със заложената си вещ или ипотекирания имот.
При наличие на проблеми от подобен характер е желателно да се консултирате с подходящ адвокат.