Какви са характеристиките на правото на собственост?
Право на собственост е гарантирана от закона възможност на едно лице да владее, ползва и разпорежда с определена вещ. Освен това собственикът може да изисква от всички останали лица да се въздържат от въздействие по отношение на веща.
Владението, ползването и разпореждането са елементи от самото право на собственика върху веща. Това състояние не се променя независимо дали собственика ще упражнява правата си или не.
Самото право на собственост е прехвърлимо, защото носителят му може да се променя. Освен това е безсрочно, защотоне се погасява с еднократно упражняване, нито поради не упражняване.
Според субектът който носи това право собствеността бива частна и публична. Публичната собственост е държавна и общинска, а частната на физически и юридически лица.
Придобиването право на собственост винаги се свързва с придобиване на определена вещ като способите са първични и производни.
Характерно за първите е липсата на праводател и субектът придобива едно ново право, различно от досега съществуващите върху вещта. Поради тази причина към собственика не могат да се отправят възражения за съществували по-рано вещни права.
Първичните способи са изрично са уредени в закона, като там е посочен фактическият състав на конкретния придобивен способ. Такива способи са:
- Придобиването по давност,
- Намиране на вещи,
- Преработване и присъединяване
- отчуждаването за държавни или общински нужду.
- Отнемането на имущество в полза на държавата.
Производните способи за придобеване на право на собственост са значително като характерното за тях е праводаването. В този случай приобретателят получава само онова, което се намира в патримониума на прехвърлителя.
Представляват ли сделките основание ли са за придобиване право на собственост?
Сделките са най-разпространения срещания способ чрез които се придобива право на собственост върху недвижим имот. Начинът който се ползва за придобиване на вещното право е договорното прехвърляне на собствеността.
За да породи дадена сделка своето прехвърлително действие, е необходимо този който ще прехвърля правото на собственост, да го притежава. Той трябва да е собственик на имота, защото не може да прехвърля, това което не притежава.
Ако тази хипотеза не е налице, сделката няма да постигне целта си и купувачът няма как да стане собственик. Като последица от това сделката подлежи на разваляне по съдебен ред, ако е налице интерес от това за изправната страна.
Право на собственост върху вещ може да се придобие и по давност посредством непрекъснато владение. За недвижимите имоти е необходимо владението да е продължило минимум 10 години, в случай че то се явява недобросъвестно.
Когато обаче владението е добросъвестно е необходимо имотът да е владян само 5 години.
В какви случаи наследяването се явява способ за придобиване право на собственост?
Наследяването по закон и по завещание е друг способ за придобиване право на собственост върху движими вещи и.
Наследяването по закон се базира върху съществуващата родствена връзка между починалия и неговите наследници. То настъпва след смъртта на наследодателя и волеязявление от негова страна не е нужно, за да преминат вещните права към наследника.
При завещанието е необходимо да е налице конкретно волеизявляние, с което наследодателя определя дадено лице за свой наследник. За разлика то наследяването по закон в този случай не е нужно наследникът да е в родствена връзка със завещателя.
Необходимо условие за валидност на завещателното разпореждане е завещателят да е пълнолетен и да не е поставен под пълно запрещение.
Заветът също е основание за придобиване право на собственост но при него се завещава определена вещ.
В случай че наследодателят няма наследници по закон или по завещание, наследството, включително вещните права, се придобиват от държавата.
Има ли регламентирани други правни способи за придобиване право на собственост?
Такива придобивни способи са приращение, завладяване, преработване и присъединяване, придобиване на намерени вещи и т.н.
Придобиване по приращение се отнася както за придобиване на движими, така и за недвижими имоти. Законът регламентира че собственикът на земята е собственик и на постройните и насажденият върху нея, освен ако е уговорено друго.
Особеното на този способ е, че се прилага тогава, когато постройките и насажденията не са направени от собственика, а са възникнали случайно или от действие на друго лице.
В резултат на това придобиване възникват вещни и облигационни отношения между собственика и другото лице. Вещните отношения се свеждат до придобиването на обектите, но собственикът на земята дължи обезщетение на лицето, което е създало обектите.
По отношение на насажденията се прилага правото на ползване и в този случай те ще са за ползвателя, а не за собственика на земята.
Когато трябва да се отдели правото на собственост върху земята от това на върху постройката, се учредява право на строеж. Това право елиминира придобиване право на собственост по приращение, до обема на разрешеното строителство.
Приращението като придобивен способ включва и придобиване на плодовете от вещта били те естествени или граждански.
Преработването и присъединяване също е способ за придобиване право на собственост. В случая се касае за физическа дейност, която води до създаване на нова вещ. Закона за собствеността обаче разглежда придобиването чрез преработване като един първичен придобивен способ, даващ възможност на едно лице да стане собственик на новата вещ. Създава се колизията между правото на собственост върху материалите и това върху новата вещ. Лицето, което е направило нова вещ от чужди материали става неин собственик при условие че:
- Налице е резултата посредством създавана на нова вещ.
- Стойността на труда да надминава стойността на вложените материали
- Изработващият да не знае че материалът е чужд към момента на създаването на веща
В случай че се интересувате от защита правото на собственост потърсете квалифицирана помощ от адвокат.