Какво е подкуп и как той засяга установения в страната правов ред?
Деянието подкуп е едно от най-тежките користни престъпления против правосъдието. Това е престъпление, което не се извършва еднолично и затова са нужни две лица, всяко от което върши отделно престъпление.
Деянията които се извършват в хипотезата на подкупа са:
- Вземане на подкуп или така наречения пасивен подкуп
- Даване на подкуп, известен също така като активен подкуп
Обектът и на двата вида подкупи е един, защото засегнати са обществените отношения свързани с дейността на държавния апарат.
Средство за извършване на подкупи може да бъде само материална облага. Това може да е дар, който може да бъде под формата на вещи, пари или други материални ценности.
Средство на подкуп може да бъде и такава материална облага, която е характерна за действащото облигационно право. Това може да бъде прехвърляне на вземане, имуществено обезпечение или опрощаване на дълг.
Незначителните материални облаги като цветя, бонбони или други подобни немогат да са средство на подкупи.
При подкупа винаги е налице имотната облага, която не се полага на законно основание.
Субект на подкупа особено на пасивния може да бъде само длъжностно лице. Това е разликата с активния подкуп където субект може да е всяко наказателно-отговорно лице.
Получаването на подкупа всъщност е основни мотив на длъжностното лице да наруши задълженията си. В правната си обосновка подкупът е една двустранна формална, реална сделка, която обаче е нищожна поради противоречие със закон.
Умисъла при подкупа винаги е пряк, тъй като е достатъчно е длъжностното лице да приеме облагата, за да извърши или неизвърши действия по служба.
Какви са основните характеристики на пасивния подкуп?
В този хипотеза длъжностното лице иска материална облага, за да извърши или да не извърши съответното действие. Това действие винаги е свързано с неговата служба и произтича от задълженията му.
Субект може да бъде и длъжното лице на ръководна длъжност в администрацията. В този случай използвайки служебното си положение той нарежда на друго длъжностно лице подчинено нему да извърши действие или бездействие.
Изпълнителното му деяние се състои в приемане на някаква имотна облага, която не му следва.
Не е налице подкуп, когато дарът е получен от длъжностното лице за действия или бездействия, които не са в кръга на служебните му задължения.
Подкупът винаги е свързан с нарушаване на служебните задължения, посредствени действия или бездействия или превишаване на власт или права.
За да е налице съставомерност на това деяние , трябва да е налице съгласието на длъжностното лице да приеме облагата. Самото съгласие не е достатъчно, за да е налице довършване на престъплението.
Довършване на деянието е налице когато облагата е действително получена, което е момента на фактическото приемане. Във всички случаи трябва да е налице причина връзка между действията извършени от длъжностното лице по служба и получаване на подкупа.
Във фазата на опита длъжностното лице от една страна е дало съгласие да получи облагата за да извърши или не определено действие по служба. Освен това то е предприело конкретни действия за получаване на облагата, но поради независещи обстоятелства не е успяло да я получи.
Какви квалифицирани състави предвижда закона за пасивния подкуп?
Действащото наказателно право предвижда няколко хипотези за по-тежка наказуемост на подкупа.
При първата хипотеза длъжностното лице получава подкупа, но действията или бездействието му, нарушаващи служебните му задължения не са престъпление.
В тази хипотеза трябва да се установи в какво конкретно се е изразило нарушението на служебните задължения.
В друга хипотеза подкупът е получен от длъжностното лице, за да извърши престъпление по служба.
В тази хипотеза са налице две престъпления в реална съвкупност извършени от длъжностното лице:
- Подкуп
- Престъпление по служба.
Квалифицирани случаи на пасивен подкуп има и когато:
- Деецът заема отговорно служебно положение.
- Когато длъжностното лице, за да получи облага изнудва лицето,
което му го дава, посредством злоупотреба със служебно положение.
- В случаи на повторност на деянието.
- Когато подкупът е в големи размери.
Най-тежко се наказва пасивният подкуп, когато е в особено големи размери и представлява особено тежък случай.
Какво предвижда закона като особености на активния подкуп?
В тази хипотеза предложението за извършване на корупционна дейност произхожда от даващия облага. Изпълнителното деяние се изразява в даването на имотна облага на длъжностно лице заради негово действие по служба.
Не се изисква това деяние да е било или да бъде наистина извършено или да е нарушение. Престъплението е резултатно. Престъпният резултат е същият като на пасивния подкуп и се изразява в приемане на имотната облага.
Формата и видът на вината са прекият умисъл.
Даването на подкупа практически склонява чиновника да наруши служебните си задължения или да извършване на престъпления по служба.
Довършване на подкупа в тази хипотеза е налице, когато длъжностното лице осъществи две условия:
- Когато пристъпи към осъществяване на изпълнителното деяние на другото престъпление по служба
- или наруши служебните си задължения.
Двете предпоставки в случая са алтернативни.
Склоняване към подкуп представлява неуспяло подбудителство или помагачество към подкуп или поне към уговарянето му.
В тази хипотеза е налице особеност, която се заключава в специален признак.
Този признак е целта да бъде изобличен и компрометиран онзи, който би дал, взел или поне уговарял подкуп с другия възможен субект.
Провокираният обаче не върши престъпление, понеже в действителност не дава, не взема подкуп, нито дори го уговаря с друг възможен субект.
Когато провокираният пристъпи към такива действия, провокаторът ще се окаже съучастник в уговарянето на подкуп.