По какъв начин действащото наказателно право характеризира деянието отвличане а?
Отвличане и лишаване от свобода означава отвеждане на пострадалия против неговата воля на неизвестно за неговите близки място. Това става чрез измама на пострадалия, която препятства формирането на действителната му воля, и/или чрез принуда.
Въпреки че става въпрос за отвличане изпълнителното деяние е всъщност противозаконно лишаване на пострадалия от свобода.
Лишаването от свобода на пострадалото лице обикновено става посредством използването на принуда като се използва сила или заплаха. Чрез използването на тези два приома, извършителят вкара пострадалият в някакво помещение и не се пуска да излезе.
Понякога деецът е възможно да е използвал преди това и хитрост, за да привлече пострадалия в помещението, където да го заключи.
Във всички случаи в тази хипотеза, пострадалият е лишен против своята воля от възможността за свободно придвижване. Без значение е място, където жертвата ще бъде лишена от свобода.
Характерна особеност на деянието отвличане и противозаконно лишаване от свобода е неговата непрекъснатост, заради което самото престъпление се явява продължено.
Изпълнението на фактическия състав трае, докато деецът не освободи задържания или той не бъде освободен от другиго. Възможно е отвлечения да се освободи и сам.
Времетраенето на лишаването от свобода е от значение, за да се определи дали е налице квалифицираният състав на престъплението отвличане. Практиката е приела, че лишаването от свобода, трябва да е продължило повече от две денонощия.
Действащото право изрично предвижда лишаването от свобода да бъде противоправно, въпреки че това е основен признак на всяко престъпление.
Съображението в тази насока е, че не са малко случаите, когато липсва отвличане и лишаването от свобода.
Такова например е задържането на престъпник от граждани.
Каква е формата на вина при престъплението отвличане и противозаконно лишаване от свобода от обективна страна?
Престъплението е от типа на резултатните деяния, защото престъпния резултат се заключава в невъзможността на задържаното лице да се придвижва свободно.
От обективна страна при отвличане пострадалия трябва да е отведен против волята си от мястото където обикновено пребивана. Самото отвличане е принудителна промяна на обичайното местоживеене на пострадалия.
Деянието е довършено в момента на принудителното напускане на пострадалия на мястото където се намира.
В случай че извършителят заключи стаята, в която мисли, че се намира пострадалият, но той се оказва някъде другаде, ще е налице само опит.
Отвличането може да се осъществи с всички възможни форми на принуда и при различни конкретни актове за реализирането му. Разстоянието на което пострадалият ще бъде отведен също е без значение.
Отвличането не е задължително да бъде осъществено с МПС тъй като пострадалият може да бъде заставен да върви пеша.
Лишаването от свобода може да бъде осъществено навсякъде. Достатъчно е пострадалия да бъде лишен от правото на свободно придвижване. Задържането на жертвата създава едно ново неблагоприятно фактическо състояние за самата жертва, което продължава до освобождаването му.
Противозаконното лишаване от свобода е насочено в крайна сметка срещу волята на човека. За разлика от принудата обаче, която има същата насоченост, противозаконното лишаване от свобода препятства не изявата на действителната воля, а само следването й.
Формата и видът на вината са умисълът независимо дали е пряк или евентуален.
Какви наказания предвижда закона за престъплението отвличане и противозаконно лишаване от свобода?
Действащия наказателен кодекс предвижда по-тежко наказуеми случаи на противозаконно лишаване от свобода. Те са обособени в три групи:
- С оглед субекта на престъплението
- Според пострадалия
- Посредством метода на противозаконно лишаване от свобода.
От гледна точка на това кой е субект на престъплението отвличане и противозаконното лишаване от свобода е по-тежко наказуемо. Такава хипотеза е налице когато деянието бъде извършено от длъжностно лице в нарушение на службата или функцията му.
Престъплението отвличане и противозаконно лишаване от свобода е по-тежко наказуемо и когато бъде извършено от следните лица:
- Охранител или застраховател
- Лице което действа по поръчка на застрахователна или охранителна организация или се представя за такова
- Служител на МВР или лице, което се представя за такова
- Лице, което участва в организация или група или действа
по поръчка на такава организация.
Според пострадалия противозаконното лишаване от свобода е по-тежко наказуемо, когато бъде извършено по отношение на бременна жена или непълнолетен.
По-тежко наказуем е и случаят, когато пострадалият е психически здрав, но е лишен от свобода в здравно заведение за душевно болни.
В зависимост от метода противозаконното лишаване от свобода е по-тежко наказуемо, когато бъде извършено по начин, мъчителен или опасен за пострадалия. Друг квалифициращ белег е когато задържането е траело повече от две денонощия.
Наказанието за отвличане е по-тежко и когато деецът е проявил особена жестокост към пострадалия или то е извършено с цел пострадалият да бъде изведен зад граница.
При наличие на проблеми от подобен характер е желателно да се консултирате с подходящ адвокат.