Каква отговорност за вреди предвижда закона при виновно неизпълнение на договор и кой трябва да носи тези отговорности?
Законът предвижда отговорност за вреди да се носи от този, който ги е причинил, защото виновно не е изпълнил задължението си.
Тази отговорност има санкционен характер, затова е необходимо да е налице виновно неизпълнение от което да е настъпил вредоносен резултат. Самата отговорност, може да бъде договорна, деликтна и под формата на неустойка.
Договорна отговорност обхваща претърпените от кредитора загуби и пропуснатите ползи, които са могли да бъдат предвидени при пораждане на задължението. Отговорността за вреди е налице, когато неизпълненият дълг произтича от едно облигационно отношение и длъжникът не осъществи дължимия резултат. За да могат тези вреди да бъдат търсени от кредитора, те трябва да са пряка и непосредствена последица от неизпълнението.
Освен това длъжникът трябва е бил недобросъвестен, за да носи отговорността за вреди и пропуснати ползи от неизпълнението им. Именно тук се изявява ролята на добрия адвокат.
Когато неизпълнението е следствие на обстоятелства, за които кредиторът е отговорен, длъжникът може да бъде освободен от отговорност за вреди от съда. Друга възможност е дължимото обезщетение в полза на кредитора да бъде намалено по съдебен ред.
Обезщетение на кредитора не се дължи и когато той е могъл да избегне вредите, ако положи грижата на добър стопанин.
Освен договорна отговорността за вреди и пропуснати ползи от неизпълнението може да бъде и деликтна.
При тази отговорност също е налице облигационно отношение, което обвързва длъжника да направи съответната престация в полза на кредитора. Неизпълнението на тази престация довежда до настъпването на вреди, но особеното в случая е, че между страните няма облигационна връзка.
Отговорността на длъжника при деликта произтича от задължението да не се вреди на друг, затова длъжникът трябва да поправи вредите. За да е налице деликтната отговорност за вреди е необходима така причинените вреди да са били причинени виновно от длъжника.
В какъв срок кредиторът може да се претендира договорна или деликтна отговорност ?
Погасителната давност за тези искове е различна. Договорната отговорност за вреди се погасява във времето в зависимост от характера на вземането.
Тя може да е тригодишна когато се касае за:
- вземания по застрахователен договор с изключение на
- вземанията по застраховка “Гражданска отговорност”, където погасителната давност на вземането е 5 години
- вземанията за обезщетения и неустойки от неизпълнен договор със санкциониращ характер
Давността е пет годишна, когато заедно с иска за реално изпълнение се търсят и вреди, като давността ще е разделена:
- 5 години за иска за реално изпълнение,
- 3 години за обезщетение за вреди.
- За периодичните вземания давността е 3 години.
Когато обаче се погаси главницата се погасяват и дължимите, макар за тях давността още да не е изтекла.
Погасителната давност е императивно уредена, затова давностните срокове не подлежат на скъсяване или удължаване, освен ако страните не уговорят друго.
При деликта отговорността за вреди е 5 години и тече от момента на откриването на дееца. По принцип договорната отговорност не изключва деликтната, защото увреденият може да търси обезщетение си по свой избор.
Каква е разликата между договорната и деликтната отговорност от една страна и неустойката от друга?
За разлика от договорната и деликтна отговорност за вреди неустойката е предвидена и уговорена предварително в договора между страните.
Основната функция на неустойката е да обезпечава изпълнението на задължението, а аксесорната да служи като обезщетение на вредите от неизпълнението.
В пределени случаи, например при забавено изпълнение, неустойката може да има и наказателна функция.
За да бъде претендирана неустойка е необходимо да са налице съответните условия:
- същата да е била уговорена от страните;
- кредиторът да е изпълнил задължението си или да е бил готов да го изпълни;
- длъжникът да е нарушил договора, като виновно не е изпълнил задължението или да го е изпълнил лошо или със забава.
Неустойката може да не е предварително определена и неизменна величина когато се касае за евентуални вреди на неизпълнението. В този случай тя само открива възможност за кредитора да не доказва вредите си до размера на неустойката.
Това означава, че кредиторът както може да иска обезщетение и за по-големи вреди, така размерът на неустойката подлежи на редуциране.
Редуцирането се прави от съдът ако тя е прекомерно голяма в сравнение с претърпените вреди или е налице неправилно или частично изпълнение.
Неустойка може да се дължи както за пълно неизпълнение така и за неточно или забавено такова.