В какви случаи действащото наказателно право регламентира процедурата по освобождаване от изтърпяване на наказание?
Освобождаване от изтърпяване на наказание се осъществява при условия и по ред, предвидени в закона. Необходимо е наличие на едно наложено наказание, което е определено от съда с присъда.
Същността на освобождаването от изтърпяване на наложено наказание се изразява в отказа на държавата да изпълни наложеното наказание. Той се осъществява чрез акт на съда или на президента.
Така направеното освобождаване от изтърпяване на наказание може да бъде пълно или частично. В зависимост от изискванията, към осъдения, освобождаването може да бъде условно или безусловно.
Когато се прилага условно осъждане или условно предсрочно освобождаване, спрямо едно последващо поведение на дееца се поставят определени изисквания. Те представляват условие наказанието да не бъде изпълнено. В противен случай законът предвижда той да изтърпи отложеното наказание.
В останалите хипотези освобождаването е безусловно, защото не предявяват никакви изисквания спрямо дееца и наказанието няма да бъде изтърпявано от него.
Освобождаването може да се осъществи само от определен държавен орган – съд, президент, парламент при наличие на посочени задължителни предпоставки.
Без наличието на тези предпоставки не е възможно съдът да приложи тези институти. Освобождаването е уредено в закона само като възможност и няма императивен характер.
Изключение е само хипотезата за освобождаване от изтърпяване на наказание на непълнолетни. Тази норма постановява задължителна замяна на наложеното наказание с възпитателна мярка при наличието на съответните предпоставки.
Освобождаване от изтърпяване на наказание има три форми.
- Условно осъждане
- Предсрочно освобождаване
- Амнистия или Помилване
Какво е особеното в хипотезата на условно осъждане?
Тази хипотеза предполага приключило с присъда дело, с която деецът е признат за виновен и е определено наказание лишаване от свобода. Самата присъда не се привежда в изпълнение защото изтърпяването на наказанието се отлага.
Съдът определя изпитателен срок на подсъдимия като се наблюдава неговото поведение. Ако същия не извърши ново престъпление от общ характер, след изтичане на срока присъдата не се привежда в изпълнение при никакви обстоятелства.
Предпоставките за приложението на тази хипотеза:
- Обвинението да не е за тежко престъпление и обществената опасност да не е висока.
- Предвиденото наказание да е лишаване от свобода до 3 години за умишлено и 5 ако е по непредпазливост.
- Подсъдимият да да не е осъждан за престъпление от общ характер).
- Съдът преценява, че за постигане на целите на наказанието не е необходимо подсъдимият да изтърпява ЛОС ефективно. Този извод се прави за всеки отделен случай.
Характерно в този случай е трите предпоставки да са в кумулативна зависимост.
Ако в изпитателния срок деецът извърши друго умишлено престъпление и е осъден с присъда на лишаване от свобода нещата се променят. Отложената присъда по предходното осъждане се привежда в изпълнение и осъденият изтърпява и двете присъди.
Ако новото деяние е по непредпазливост, отложеното наказание не се привежда в изпълнение като особеното, е че това се прави по преценка на съда.
Ако непредпазливото деяние е обусловено от същите предпоставки като предходното, което е отложено то отложеното се привежда в изпълнение. Съдът решава дали да го приведе в изпълнение отчасти или изцяло като се преценява за всеки отделен случай.
Изпитателния срок се определя с присъдата като е за период между 3 и 5 години. Той неможе да надвишава срока на лишаване от свобода с повече от 3 години.
По отношение на непълнолетни срокът е до 3 години.
Какво е предсрочно освобождаване от изтърпяване на наказание?
Тази хипотеза се прилага когато по нататъшното изтърпяване на наказанието лишаване от свобода стане безпредметно. В този случай съдът постановява предсрочно освобождаване. За да се приложи тази хипотеза има 3-ри предпоставки:
- Осъденият за не е бил условно предсрочно освобождаван (освен в случаите на реабилитация)
- Да не е осъждан при условията на опасен рецидив
- Да е изтърпял не по-малко от половината от срока на наложеното наказание ЛОС.
За да се стигне до предсрочно освобождаване, осъденият трябва да е с примерно поведение и да е дал доказателства, че се е поправил. При тези условя осъденият се освобождава от ограниченията на ЛОС.
На осъдения се определя изпитателен срок от съда в размер на неизтърпяната част от присъдата но не по малко от 6 месеца.
Ако в този срок осъденият извърши ново престъпление което предвижда наказание лишаване от свобода, той изтърпява новото наказани е и това, което не е изтърпял по предходната присъда.
Предсрочното освобождаване по своята същност представлява изменение на положението на осъдения, което изменение се постановява с нов съдебен акт.
Особеност при непълнолетните е, че предсрочното освобождаване е възможно, когато е изтърпяна 1/3 от наложеното наказание. Това освобождаване е безусловно и не се определя изпитателен срок.
Особена е хипотезата когато осъденият е извършил престъпление като непълнолетни, и е навършил пълнолетие към момента, в който се постановява освобождаването. Тогава се прилага същия режим като за пълнолетните, което означава, че то е условно, със същите изпитателни срокове.
Общият контрол и ръководството относно възпитателните грижи и поведението на предсрочно освободените законът възлага на районния съд по местоживеенето им (чл. 73, ал. 3 НК).
При какви условия изпълнението на наказанието може да се прекъсне или деецът да се помилва или амнистира?
Основанията за приложение на тази хипотеза са законово регламентирани:
- Раждане до навършване на 1 година на детето
- Изключителни причини от семеен характер до 3-ри месеца
- Заболяване – до оздравяването
- Изпит – до 10 дни
Компетентния орган, който издава акта за прекъсване на изпълнението на наказанието е Окръжния прокурор по местоизпълнение на наказанието. Предложението може да се направи от началника на затвора. Тази възможност не е императивна. Преценката е за всеки отделен случай.
Помилване е акт на държавна власт, свързана със смекчаване на положението на осъдения. Липсват конкретни предпоставки за обуславяне на помилването.
Необходимо е да е налице влязла в сила присъда. Помилването не засяга присъдата. Това е акт на безусловно и окончателно, пълно или частично опрощаване на наказанието.
Помилването се прави с указ на президента, който засяга самото наказание. Помилването може да е за едно лице ии за няколко.
Амнистията също е акт на държавна власт извършван от парламента. С този акт се възстановява статута на осъдения преди самото осъждане. Амнистията е с по-силно действие от помилването, защото засяга самата присъда.
Действа в две насоки:
- Заличава престъпния характер на деянието- в тази хипотеза деянието не се третира за престъпление
- Освобождава от наказателна отговорност осъдения и от последиците от осъждането за определено престъпление.
В този случай деянието се счита за престъпление, но лицата извършили престъпление не носят наказателна отговорност