Какво е характерно в производството по оспорване на административни актове?
Характерно за производството по оспорване на административни актове е, че това е едно състезателно производство. В него заинтересованата страна може да оспори административният акт на няколко основания:
- Законосъобразност
- Целесъобразност
- Правилност
Самото оспорване може да се извърши по два начина:
- Посредством неговото обжалване от заинтересованата страна.
- Когато бъде протестиране от съответния прокурор.
Самото оспорване по правило се осъществява винаги пред по-горестоящия административен орган. Законът обаче дава възможност жалбоподателят да реши дали до обжалва акта директно пред съда.
Субектите за които актът създава права и задължения могат да го оспорват на две основания:
- Поради законосъобразност
- Защото е нецелесъобразен
Причините поради които е предвидено оспорване на административни актове в рамките на администрацията са няколко. От една страна се цели споровете да не излизат извън администрацията и изпълнителната власт.
От друга страна се счита, че контролът в рамките на администрацията е по-широк, понеже обхваща законосъобразността и правилността на акта.
Как приключва производството пред административния орган?
Компетентният орган се произнася с мотивирано решение, с което може да обяви административния акт за:
- Нищожен
- Да го отмени изцяло или отчасти
- Или да отхвърли жалбата и протеста
Решението се съобщава на оспорващия и на останалите заинтересовани лица. Оспорването по административен ред важи само за индивидуални и за общи ненормативни административни актове. При съдебния контрол съдът следи само за законосъобразността на акта.
Прокурорът може да подава протест само по отношение на законосъобразността на актовете.
Заинтересованите от процедурата по оспорване на административни актове могат да сторят това в 14-дневен срок от съобщаването на акта.
По различен е случая при оспорването на мълчаливия отказ тъй като касае две възможности да оспорване:
- Пред горестоящ орган.
- Пред съд.
В тази хипотеза, срокът е едномесечен от изтичането на срока за произнасяне на административния орган. Когато обаче е налице оспорване пред друг по-горестоящ орган, срокът тече от момента на съобщението за решението на този орган.
Какви последици поражда обжалването на административния акт?
Процедурата по оспорване на административни актове е предвижда, чрез жалбата и протестът да се спира на изпълнението на административния акт. Самото спиране на действието на акта продължава до момента на произнасянето на административния орган.
Жалбата и протеста се подават чрез административния орган, издал оспорвания административен акт. Когато срокът за оспорване на административни актове е изтекъл, правото на оспорване се погасява.
Съществува обаче изключение от това правило, което дава възможност той да бъде подновен. Това е допустимо когато срокът за обжалване е бил пропуснат заради особени непредвидени обстоятелства.
Административния орган издал акта, има възможност да реагира на жалбата при оспорване на административни актове, чрез правото си на отзив.
Целта на отзивното производство е в рамките на срока за обжалване, компетентният орган да преразгледа собственото си решение.
Това е една възможност за органа да извърши едно от следните действия:
- Да оттегли издадения то него акт
- Може да реши да отмени въпросния акт
- Има възможност да измени оспорения акт
По този начин административният орган осъществява самоконтрол върху собствените си действия, без да се стига до оспорване на акта.
Правото на отзив е възможно само веднъж и това е само възможност, а не задължение на административния орган.
Не може да се търси отговорност на органа за това, че той е упражнил или не тази възможност.
Във всички случаи, органът действа в хипотезата на оперативна самостоятелност, което означава, че е свободен да прецени как да постъпи.
Какво представлява специалната клауза при оспорване на административни актове?
Съществуват хипотези, които не позволяват някой актове да се оспорват по съдебен или административен ред. Характерен пример за това са актовете по Закона за обществените поръчки, ЗУТ и други подобни.
Това не означава, че такива актове изобщо не подлежат на обжалване, а означава че се оспорват по специален ред.
Въпреки това съществуват изключения при оспорване на индивидуалните административни актове пред съд на основата на специална клауза.
Специалната клауза означава, че в нормите регулиращи административния процес има изключения, свързани със специални правила. Тези правила се отнасят до оспорването на отделни категории административни актове пред съд или друг правораздавателен орган.
При наличието на специална клауза надзор върху някои актове на администрацията се осъществява не от съдилищата, а от специални органи. Тези специални административни органи наречени “особени юрисдикции“ действат като звена на изпълнителната власт.
Производството пред тях е състезателно както и съдебното и приключва с акт, наподобяващ решенията и определенията на съда. Също както съдебните решения, актовете на особените юрисдикции притежават сила на присъдено нещо.
За разлика от съдебните решения и тези на особените юрисдикции извършват контрол и върху правилността на акта.
Друга особеност на тази хипотеза, е че при специалната клауза жалбата не спира изпълнението на акта. Спиране на действието на акта е възможно, когато решаващият орган го допусне с нарочен акт.
Друга особеност на производството пред особените юрисдикции е, че то е съкратено.
Наказателните постановления подлежат ли на оспорване по административен ред?
Процедурата по оспорване на административни актове не е относима към наказателните постановления, защото те не са административни актове. По своята правна природа наказателните постановления са правораздавателни актове и по тази причина не подлежат на административен контрол.
Като такива обаче те подлежат на съдебен контрол с изключение на актовете с които се налагат:
- Глоби
- Конфискациите
- Обезщетения с ниска стойност
- Отнети в полза на държавата вещи на ниска стойност
Наказателни постановления се оспорват от заинтересованите лица по отношение на тяхната незаконосъобразност или необоснованост.
Производството по оспорването им започва по инициатива на нарушителя, който може да го обжалва след връчване на наказателното постановление. Компетентен да разгледа жалбата е районният съд, в чиито район е извършено или довършено нарушението.
Административно наказващия орган е този, който трябва да докаже нарушението, а нарушителят се ползва от презумпцията за невинност.
При наличие на проблеми от подобен характер е желателно да се консултирате с подходящ адвокат.