Какво представлява престъплението обсебване и какви вреди нанася върху отношенията свързани със собствеността?
Според действащото наказателно право деянието обсебване обхваща всички хипотези на присвояване, извън длъжностните престъпления. Субект на това престъпление може да е всяко физическо лице дори и длъжностно такова, ако владението на предмета не му е връчен в качеството му на длъжностно лице.
Обсебване както и длъжностно присвояване са деяния извършващи се с намерение на извършителя за окончателно разпореждане с присвоеното имущество.
Въпреки това окончателното разпореждане с това имущество не е елемент от фактическия състав на обсебването. То се и наложило в практиката по аргумент от престъплението длъжностно присвояване. При обсебване е необходимо да се докажат два елемента:
- Че присвоената вещ е във владение на извършителя
- Липса на намерението на последния да върне веща или да замести същата.
При това деяние е налице особеност свързана с владението на веща. Извършителят може да откаже да се върне дългогодишно владяна от него вещ на собственика, въпреки неговите претенции.
Според закона владението върху такава вещ не представлява обсебване тъй като не носи признака на противозаконно присвояване.
Налице е спор от компетенцията на действащото гражданско право по установяване на изтекло давностно владение. В случая трябва да се докажат предпоставките при които владението е започнало.
Какви са хипотезите които осъществяват изпълнителното деяние на обсебването?
Изпълнителното деяние на това престъпление може да се изрази както с разпореждане с веща, така и с отказ да върне веща. Съставомерен елемент е претенцията на пострадалия да достигне до дееца и той да е отказал да я върне.
Същевременно наред с отказа деецът трябва да манифестира публично, посредством реални действия, намерението си да упражнява фактическа власт върху веща.
Примерно да се грижи за обсебения автомобил като го ремонтира в сервиз или демонстративно го чисти всяка седмица.
Друга хипотеза на деянието обсебване е налице, когато веща предмет на разпоредителното действие с нея е била предоставена на дееца. Самото предоставяне се извършва от собственика на веща и то на някакво конкретно гражданско правно основание.
От своя страна извършителят не само отказва да върне веща, но извършва разпореждане с нея в свой или чужд интерес.
Своенето на веща се изразява чрез действия по разпореждане чрез които се демонстрира промененото отношение на дееца към поверената му вещ. Той престава да я счита за чужда и започва да я държи като своя.
Примерно използва веща по начин, че обществото остава с убеждението, че тази вещ е собственост на дееца.
Какви са особеностите на владението върху обсебената вещ от страна на дееца?
Владението на деецът върху веща предмет на престъпление по принцип започва като правомерно деяние по смисъла на действащото облигационно право. Владението е правомерно и деецът владее и ли държи веща като чужда с грижата на добър стопанин.
Изпълнителното деяние обсебване започва в момента когато деецът промени своето отношение към веща. От този момент той престава да я счита за чужда и започва да я владее като своя.
Това се демонстрира посредством действия на промененото отношение и отказ да върне веща, след покана от страна на пострадалия.
За да е налице съставомерност на престъплението обсебване трябва да са налице четири предпоставки в кумулативна зависимост.
- Противозаконно своене на вещите предмет на престъплението и манифестиране с конклудентни действия на промененото отношение към веща.
- Разпореждане с веща
- Отказ да върне веща след като по отношение на дееца е направено надлежно искане.
- Намерение на окончателно разпореждане с имуществото
Липсата на една от предпоставките води до несъставомерност на това деяние