Облигационно право

Какво представлява облигационното право и какви обществени отношения регулира?

Облигационното право е част от гражданското право което регулира отношенията между гражданите свързани с договорите тяхното изпълнение или неизпълнение.

Като двустранни отношения, облигационните проблеми са структурирани върху едно просто правило. Едната страна(кредитор или кредитори) има право да иска от другата страна (длъжник или длъжници) две основни неща заедно или поотделно.

  • Да изпълнени едно поето от тази страна задължение
  • И/или да спазва определено поведение.

Каква е ролята на адвоката в тези отношения?

Облигационните отношения са толкова многостранни и разнообразни, че всеки отделен случай е по своему уникален. Ролята на адвоката в тези относителни отношения е да се запознае детайлно с проблема между страните, техните права и задължения. След като изясни тези обстоятелства, той трябва да предложи такова решение, което да бъде приемливо за всички страни по спора. Характерно за облигационните отношения е че в действителност не винаги има реално обособени страни.

Например при многостранните договори, целта на участниците в облигационното отношение е постигане на общ резултат. Тук говорим за участници.

При други облигационни отношения, примерно при предварителния договор страните не дължат престация и възможността да се търси принудително изпълнение не съществува.

Кои са най-често срещаните проблеми между страните по облигационното правоотношение?

Характерно за облигационните отношения са проблемите свързани с изпълнението или неизпълнението на договорите, както и събирането и обезпечаването на вземанията.

Според облигационното право изпълнение на поето задължение означава очаквания от страните резултат да бъде постигнат по доброволен начин. Когато се касае за парично задължение това означава длъжника да плати на кредитора напълно и в срок уговорената парична сума.

След изпълнението на поетото към кредитора задължение длъжникът се освобождава от него, слагайки край на облигационното правоотношение. Казано по друг начин то се погасява.

За да протече едно облигационното отношение по предвидения в закона начин е необходимо да са налице две кумулативни предпоставки:

  • То трябва да бъде изпълнено на първо място точно (чл.79 ЗЗД)
  • На второ добросъвестно (чл. 63 ЗЗД).

Какво се случва ако длъжникът не изпълни облигационното си задължение точно и добросъвестно?

В този случай кредиторът има право да поиска реално изпълнение, заедно с обезщетение за забавата. Облигационното право в това отношение е категорично.

Неточното и недобросъвестно изпълнение на облигационното отношение може да накара кредиторът да изгуби интерес от същото, защото не се постига очаквания резултат. В този случай кредиторът може да иска обезщетение вместо изпълнение, за да избегне негативните последици от забавеното изпълнение.

Какво предвижда облигационното право в случай че кредиторът откаже да приеме изпълнението?

В случай че той неоправдано не приеме изпълнение от страна на длъжника или не окаже необходимото съдействие, без което длъжникът не може да изпълни, то кредиторът изпада в забава чл. 95 ЗЗД.

Принцип в облигационното право е задължението да тежи върху длъжника но закона предвижда възможност то да бъде направено и от трето лице.

В случая волята на кредитора не е от значение чл.73 ЗЗД, освен ако не се касае за лична и незаместима престация.

Облигационно право - отказ

Облигационното право дава ли възможност самото изпълнение да е невалидно?

Изпълнението от страна на длъжника постига дължимия резултат, само ако кредиторът е способен го получи, противен случай дълга не се погасява.

Изключение от това облигационно правилото е налице когато представител на неспособния кредитор потвърди изпълнението и когато престираното е отишло в негова полза.

Самото изпълнение може да бъде невалидно и в случаите когато върху това което длъжникът трябва да даде е наложен запор. В тази хипотеза на длъжника трябва да е връчено запорно съобщение, с което му се забранява да плати на кредитора.

Възможно ли е длъжникът да даде нещо вместо изпълнение или да направи частично изпълнение?

Възможно е ако кредиторът е съгласен да приеме подобна възможност, защото в този случай е налице престация различна от дължимата. Съгласието на кредитора означава, че страните сключват един сложен смесен договор, заставящ кредитора да приеме изпълнение различно от дължимото.

Частично изпълнение в полза на кредитора е налице, когато престацията не е пълна. Причините за частично изпълнение могат да бъдат различни:

  • Повтарящи се престации, например за последователни доставки.
  • Споразумение между страните
  • При разсрочване на задължението.
  • По предпочитане на кредитора.

В случая облигационното право повелява, че кредиторът не може да откаже да получи цялата му предлагана престация, тъй като по този начин би изпаднал в забава.

Точното изпълнение означава не само осъществяване на дължимия резултат, но и неговото своевременно осъществяване. Падежът е този момент, който е определен за осъществяване на дължимия резултат. Ако не се изпълни в този момент, според облигационното право това изпълнение е закъсняло.

Задължението става изискуемо веднага с възникването му (чл. 69, ал. 1 ЗЗД). Следователно, правилото е, че, когато се дължи без срок, се дължи веднага. Длъжникът винаги може да изпълни безсрочно задължение, но не е длъжен да стори това. При тези условия длъжникът ще изпадне в забава, след като бъде поканен от кредитора.

Споделете проблемите си при нас и ние ще Ви помогнем да ги разрешите.
Доверете се на професионализма и опита!

Close Menu