Какво означава понятието облагане с акциз и кои са неговите субекти?
Облагане с акциз означава конкретна стока или услуга да бъде еднократно обложена с данък от държавата. Следователно акцизът самостоятелен данък, който има определени характеристики:
- На първо място той е еднократен, тъй като конкретната стока или услуга се облага с този данък само веднъж
- Самият акциз като тип данък спада към републиканските данъци, защото се внася в държавния бюджет
- Той се явява косвен данък защото е свързан с потреблението, а не с реализирани доходи.
При облагане с акциз в цената на стоката или услугата е включен и самият данък и се заплащат с нея. Акцизът като данък се установява, обезпечава и събира от митническите органи, които имат правомощията на орган по приходите.
Субекти на този косвен данък са:
- Лицензирани държатели на складове, които са регистрирани по ЗАДС
- Лица, за които е налично задължение по Закона за митниците по отношение на акцизни стоки
- Производители на акцизни стоки, произведени извън данъчен склад, които са се разпоредили с акцизни стоки, без да са платили акциз.
- Лица участвали в производството на акцизни стоки.
- Задължени субекти, които държат или са участвали в държането на акцизни стоки.
- Освободените от акциз крайни потребители и временно регистрирани крайни получатели.
- Данъчните представители на лица, регистрирани по ДДС в друга държава членка, които извършват доставки на акцизни стоки при условията на дистанционна продажба.
- Лицата, които получават на територията на страната акцизни стоки, освободени за потребление в друга държава членка.
Какъв е обхвата на този вид данък и как се определя?
Обхватът на облагане с акциз включва стоки, които се облагат с такъв данък и стоки освободени от акциз.
Акцизните стоки са произведени в склад, лицензиран от митническата администрация, или внесени в страната.
Облагане с акциз се предвижда за следните видове стоки:
- Алкохол
- Тютюневите изделия
- Енергийните продукти и електрическата енергия
Освободени от облагане с акциз стоки са:
- Акцизни стоки предназначени за дипломатически и консулски представителства и техния персонал
- Стоки, за които е предвидено в международен договор освобождаване от косвени данъци
- Акцизни стоки, които са предназначени за въоръжените сили на държава членка на НАТО
- Стоки които се внасят с международни пощенски и други пратки в рамките на разрешения безмитен внос
- Тютюневи изделия, алкохол, алкохолни напитки, закупени в друга държава членка от физически лица за лични и т.н.
Не се облагат с акциз стоки предназначени за унищожаване, които са отнети и изоставени в полза на държавата.
Във всички случаи освобождаване на стоки от облагане с акциз е възможно и да се възстановява акциз, ако е бил внесен такъв.
Какво се взема предвид от органа определящ размера на акциза?
При определяне на размера на акциза, се вземат предвид две основни величини
- Данъчната основа
- Акцизната ставка
Установяването на данъчната основа и акцизната ставка зависят от вида на стоката и нейните характеристики. Самият размер на акциза се изчислява, като данъчната основа се умножи по акцизната ставка.
При облагане с акциз органът издава данъчен документ където е посочен размера на акциза.
От своя страна субектът на този данък го начислява на датата, на която е станал дължим. След това начисленият акциз за определения данъчен период се декларира с подаване на акцизна декларация.
Освен с издаване на данъчен документ, акцизът се определя и се взема под отчет и когато стоката е внесена, в нарушение на митническото законодателство.
Какви са правата и задълженията на данъчно задължените лица?
При производството на акцизни стоки в повечето случаи производителите трябва да са лицензирани складодържатели. Това изискване на важи за малки обекти за дестилиране и обектите за винопроизводство. За тези производители е налице изискване за регистрация по ЗАДС.
За тези производители, липсва изискване да са лицензирани складодържатели. Достатъчно е да бъдат вписани в регистъра на Агенция „Митници“ преди започване на дейността.
Освен това субектите на облагане с акциз са длъжни:
- Да водят на отделна документална отчетност по видове дейности и по видове акцизни стоки.
- Имат задължение да имат регистър за складовата наличност на акцизни стоки.
- Да използван на автоматизирана системи за отчетност, позволяваща извършването на контрол в реално време.
- Да подават на акцизна декларация, с която декларират начисления акциз за всеки данъчен период.
- Имат задължение за начисляване на акциз на датата, на която акцизът е станал дължим.
Всички тези задължения се удостоверяват посредством акцизен данъчен документ, който има частен характер.
Чрез него се удостоверява възникването на задължение за заплащане и облагане с акциз.
Акциз може да бъде начислен и при установяване на липси на стоки, за които се дължи акциз. При тази хипотеза облагане с акциз се извършва на датата, на която е установена липсата на стоката.
Какво е характерно за задължението за внасяне на начислен акциз?
Съществуват две хипотези, при които сроковете за внасяне на акциза от страна на данъчно задължените лица се различават.
В първия случай внасянето на акциза съвпада със срока за подаване на акцизната декларация – 14 дни от изтичане на съответния данъчен период.
В другия случай задълженото лице може да внесе акциза по сметката на органа,за което съществуват две хипотези:
- Когато длъжникът е физическо лице освен по безкасово, длъжникът може да внесе акциз в брой.
- Акцизът може да бъде платен и от трето лице.
В процедурата по облагане с акциз на стоки съществува и задължение за обезпечаване на този налог. Обезпечението се предоставя с цел да се осигури заплащането на акциза. Самото задължение възниква в следните хипотези:
- По отношение на стоки, поставени под режим отложено плащане на акциз
- За стоки, поставени под митнически режим с отложено плащане или при временно складиране на стоки
- Стоки, които преминават транзит през територията на страната
- Вносни стоки, за които е предвидено използването на бандерол
Налице ли са други задължения на субектите при облагане с акциз?
Други задължения за субектите на този данък е:
- Заявяването, закупуване и поставяне на бандероли за стоките, за които е предвидено използването на бандерол
- Задължение за деклариране на нов размер на акциза
- Подаване на информация от регистъра „Дневник на складовата наличност“
Съществуват ли забрани и ограничения за данъчно задължените лица?
Действащото данъчно право предвижда такива с оглед събираемостта на данъка:
- Забранява се производството на акцизни стоки извън данъчните складове за производство и складиране.
- Не се допуска продажбата на дребно на акцизни стоки от данъчен склад
- Извън данъчните складове не е разрешено денатурирането на етилов алкохол
- Немогат да бъдат продавани тютюневи изделия на цена, различна от продажната цена, изписана върху бандерола.
Когато данъчно задължените лица нарушат задълженията си, същите са обект на различни по вид и размер санкции.
Същите могат както да са имуществени, така и да са свързани с отнемане на стоки в полза на държавата.
Нарушенията се установяват от компетентни административни органи, посредством издаването на наказателни постановления. Самите актове се съставят от митническите органи, а наказателните постановления се издават от директора на Агенция „Митници“.
Правата на данъчнозадължените лица при облагани с акциз не са много. Те се свеждат основно до възстановяване на платения акциз за изчерпателно изброени стоки в определени случаи.
Други права, с които се ползват тези лица са правото на освобождаване от заплащане на акциз, право да получават информация от Агенция „Митници“ относно предоставените от тях данни.
При наличие на проблеми от подобен характер е желателно да се консултирате с подходящ адвокат.