Как се осъществява защита срещу незаконно уволнение на работника или служителя?
Правото на защита срещу незаконно уволнение се проявява след уволнението като целта е да върне правоотношението в състоянието преди уволнение.
Уволнението е незаконно когато е извършено в нарушение на закона, без значение дали работодателят е съзнавал или не този факт. Незаконността на самото уволнението се изразява в:
- нарушаване на установена в закона забрана за уволнение
- прекратяване на трудовия договор по взаимно съгласие, а такова липсва;
- нарушаване на процедурните правила;
- нарушаване на правилата за предварителна закрила при уволнение, без да има каквото и да било правно основание
Неотправянето на предизвестие на прави уволнението незаконно, тъй като не е налице нарушение на упражняването на материалното право на уволнение. В този случай законът предвижда работодателят да компенсира работника като му изплати парично обезщетение. Същото важи и когато срокът на предизвестието не е спазен.
Защита срещу незаконно уволнение представлява съвкупността от средства, предоставени от закона на уволнения. С тези средства той може да се защити като поиска:
- установяване на незаконността на уволнението
- отмяна на акта за прекратяване на трудовото правоотношение като незаконен и отстраняване на неблагоприятните последици от този акт за него.
Начинът по който се реализира тази защита е по съдебен ред. Работодателят е необходимо да връчи на работника или служителя заповед за уволнение, за да прекрати трудовото правоотношение.
Ако на работника или служителя бъде връчено само предизвестие за уволнение, започва да тече посочения в предизвестието срок. Това обаче не означава, че работникът или служителят вече е уволнен.
Трудовото право предвижда, че уволнението е валидно след като на работника или служителя бъде връчена изрична заповед. Самата заповед за уволнение е обект на обжалване пред съда където уволненият може да иска тя да бъде призната за незаконосъобразна.
Ако работникът или служителят подпишат заповед за уволнение от работодателя, означава ли това че са съгласни с нея?
Такова схващане е напълно неправилно, защото подписването на заповедта за уволнение не представлява съгласие за прекратяване на трудовото правоотношение. Подписването на такава заповед съвсем не означава, че те са загубили правото на защита срещу незаконно уволнение пред съд.
Друг е въпросът, че правото на защита срещу незаконно уволнение пред съд е ограничена с преклузивни срокове.
Самата защита представлява право на работника да оспори пред работодателя или пред съда в определения срок законността на извършеното уволнение.
Всеки работник или служител има право да оспорва законността на своето уволнение. Прокурорът също може да осъществи тази функция при условията на надзор за законност по отношение на незаконосъобразните актове.
Може ли работодателят сам да отмени уволнението?
Това е право което законът дава на работодателя, в случай че прецени, че заповедта за уволнение е незаконосъобразна.
Защитата срещу незаконно уволнение по този ред се осъществява в писмена форма. Работникът трябва да подаде писмена молба, в която трябва да изложи подробни съображения защо счита уволнението за незаконосъобразно.
С тази молба той може да иска от работодателя да отмени уволнението и да премахне неблагоприятните последици, които е причинил. Кодексът на труда не предвижда срок, в който работодателят следва да се произнесе по постъпилото искане.
Практиката е приела, че срокът е обвързан със срока за търсене на защита по съдебен ред, който е регламентиран в закона. До изтичането на този срок, работодателят може сам да отмени заповедта за уволнението.
За работодателя не съществува задължение да разгледа отправената до него молба и може да откаже на работника да уважи неговите искания. Самият отказ може да бъде както изричен така и мълчалив.
В случай, че работодателят сам отмени заповедта за уволнение като незаконна, за работника настъпват другите взаимно обвързани последици.
- Той бива възстановен на предишната работа
- Изплаща му се на обезщетение.
- Ако не му се изплати такова, се създава предпоставка за възникването на трудов спор и отнасянето му до съда.
Защита срещу незаконно уволнение, пред работодателя е възможност, която не възпрепятства търсене на съдебна искова защита нито има задължителен характер.
Как работникът реализира правото си на защита срещу незаконно уволнение по съдебен ред?
Защитата представлява възможност на работника да предяви пред съда четири иска, които могат да бъдат обединени в една искова молба. Работникът има правото на самостоятелна преценка, когато решава кой от регламентираните искове да заведе пред съда. Самите искове водят до определени правни последици, които имат самостоятелен характер.
Работникът може да предяви само иск с който да претендира признаването на уволнението за незаконно и неговата отмяна.
В случай максималната защита срещу незаконно уволнение ще бъде отмяната на самото уволнението, но не и възстановяване на предишната работа. Възстановяването на работа като резултат може да бъде постигнат само при едновременно предявяване на такова искане.
Тежестта на доказване на факта че уволнението е законно е възложено на работодателя. Той трябва да докаже, че е уволнил работника на правно основание в противен случай съдът е длъжен да смята факта за недоказан.
Решението на съда, с което се уважава иска на работника има преобразуващо действие защото води до исканата правна промяна. Когато съдът отхвърля претенцията на работника, решението има декларативно действие, защото се потвърждава законността на уволнението.
Когато е заведен иск, с който се претендира възстановяване на предишната работа търсеният резултат е възстановяване на правното положение преди уволнението.
Този иск предполага, че е към съда е отправено и искането за признаване на незаконността на уволнението и отмяната му.
Характерно за този иск е че може да бъде предявен при условията на обективно съединяване на искове или самостоятелно. Когато този иск се завежда самостоятелно, е налице условие уволнението да е признато за незаконно в друг процес.
При защита срещу незаконно уволнение работникът може ли да предяви претенции за обезщетение пред съда?
Това право регламентирано в закона с което претендира обезщетение за времето, през което е останал без работа поради незаконно уволнение. Посредством иск работникът може да претендира обезщетение за времето, през което е останал без работа, но за не повече от 6 месеца.
За да се уважи този иск от съда са необходи две предпоставки:
- Искът за признаване на незаконността на уволнението също да е бил уважен
- Да е налице причинно следствена връзка между оставането без работа,
- Или по-ниското трудово възнаграждение което работникът или служителят е получавал от предишната работа през месеца, предхождащ незаконното уволнение.
В тежест на работника е да докаже претърпените имуществени вреди и техния размер, които се изразяват в липсата на трудово възнаграждение.
В случай на уважаване на иска от съда за работодателя възниква задължение да плати обезщетение на работника. Това задължение е лихвоносно при забава на работодателя да го изплати като забавата започва да тече от деня на поканата.
Размерът на обезщетението се изчислява на база на брутното трудово възнаграждение за месеца, предхождащ уволнението или последното получено трудово възнаграждение.
В чия тежест се възлагат разноските по делото?
За работниците производството е безплатно, което означава че държавни такси и разноски не се дължат, дори и да загубят делото. Разноските за адвокат обаче са негови и се заплаща в рамките на сключения договор за правна помощ. Размерът на направените разноски се присъжда на работника в случай на уважаване на претенцията му от съда.
Когато обаче искът на работника бъде отхвърлен той, дължат направените от работодателя разноски.
