Какво представлява неизпълнение на договор и води ли до прекратяване на договора?
Неизпълнение е неправомерно действие, в следствие на което дадена престация не е била осъществена или дължимия резултат не е постигнат.
Самото неизпълнение може да бъде пълно или неточно като в първия случай длъжникът не осъществява абсолютно нищо от дължимото поведение. При неточното изпълнение са налице няколко хипотези:
- длъжникът е извършил дължимата престация, с такова закъснение, че изпълнението вече не отговаря на интересите на кредитора.
- осъществената престацията е с толкова лоша, че кредитора няма интерес от нея.
- изпълнението не е направено в срок, но все още е приемливо за кредитора.
- длъжникът е направил частично изпълнение от гледна точка на количеството.
Когато невъзможността да се изпълни е частична, другата страна може да иска съразмерно намаляване на задължението или разваляне на договора. Последиците от невъзможността да се изпълни едно задължение водят до погасяване на задължението, ако това е трайно състояние. В този случай за длъжника не възниква задължение за обезщетение на вредите.
Когато невъзможността е временна задължението остава да съществува и изпълнението се отлага във времето.
Виновно неизпълнение води до прекратява облигационното отношение, а на изправната страна се предоставя възможност да се освободи от облигационната връзка.
Кои са законовите предпоставки при неизпълнение определящи развалянето на един договор?
Необходимо е неизпълнение в някоя от предвидените форми, което да е извършено виновно и кредиторът да се явява изправна страна. Изправна е тази страна която е изпълнила задължението си или е била готов да го изпълни.
Възможно е и двете страни да са в неизпълнение като в тази хипотеза всяка една страна може да поиска разваляне. Разваляне на договора може да бъде във вреда и полза, защото никоя от страните неможе да иска обезщетение от другата.
Облигационното отношение продължава да съществува до момента на разваляне на договора и неизпълнението не е предпоставка за неговото отпадане.
Ако някоя от страните изпълни задължението си до момента на развалянето на договора тя възвръща качеството на изправна страна.
За развалянето на един договор е необходимо изправната страна да направи едностранно изявление адресирано към неизправната страна по договора. С това волеизявление, което представлява едно потестативно право, изправната стана заявява намерението сключения договор с неизправната страна да бъде развален.
В какви случаи на неизпълнение изправната страна може да постави условие за разваляне на договора?
Самото изявление на изправната страна може да бъде условно, което означава, че прекратяващо действие по отношение на договора е под условие. Самото условие представлява една задължителна покана, която кредитора изпраща на неизправния длъжник да изпълни задължението си в определен от срок. В случай че неизправната страна отново не се съобрази с условието и пак не последва изпълнение договорът се счита развален.
Съществуват определени предпоставки в правния мир, когато изявлението на кредитора за разваляне на договора може да бъде и безусловно. В този случай кредиторът не поставя условие за изпълнение, а само уведомява неизправната страна че счита договора се счита развален.
Безусловното волеизявление от страна на кредитора за разваляне на договор е валидно когато изпълнението е станало невъзможно напълно или отчасти. Това означава забавата от страна на длъжника е превърнала изпълнението в безполезно или ако то е трябвало да бъде незабавно.
В случай че длъжникът оспори изявлението на кредитора, последния трябва да докаже, че наистина няма полза от забавеното изпълнение.
Съществуват ли изключения от тези предпоставки?
Законът предвижда изключения, когато се развалят договори, с които се прехвърлят, признават, учредяват или прекратяват вещни права върху недвижими имоти.
За развалянето на такива договори е предвиден съдебен ред, защото е необходимо съдът да прецени причините довели до неизпълнението.
Съдът изследва въпроса дали са налице обстоятелства, за която длъжникът не е отговорен. Договорът се счита за развален с влизане в сила на съденото решени и има обратно действие по отношение на страните.
Изключение правят договорите с продължително или периодично изпълнение, където се изисква страните да възстановят пред договорното състояние. Това означава връщане на направените престации тъй като се счита, че са получени нещо без основание, неосъществено или отпаднало основание.
Съществува ли неизпълнение поради невъзможност да се изпълни договора?
Законът предвижда понятието невиновна невъзможност за изпълнение, което е състояние при което каквото и действие предприеме длъжника, изпълнението ще бъде нереализирана.
Самото неизпълнение може да се дължи на причина, която възпрепятства изпълнението на длъжника. Реално той е поставен в състояние на обективна невъзможност да изпълни, което реално го освобождава от задължението.
Субективната невъзможност обаче не го освобождава от задължението му, тъй като това не е невъзможност. Като пример може да се посочи неплащане на издръжка, поради липса на средства.
Изключението от това правило е само когато задължението е лично и неможе да се изпълни от трето лице.
При двустранните договори права и задължения възникват едновременно и за двете страни, като всеки изпълнява, за да получи насрещна престация. Когато една от страните не изпълни поради невъзможност, другата ще понесе риска от неизпълнението.
Принцип в правото е рискът да тежи върху длъжника като обратното е изключение, но на практика изключението е правило. Законът е предвидил в случай на неизпълнение на едната страна поради невъзможност за изпълнение, договорът да се разваля по право.
Изключение правят сделките с прехвърляне на собственост върху вещ, когато собствеността преминава върху купувача от момента на самото му сключване. Купувачът става собственик, макар вещта да не му е предадена и съответно носи последиците от случайното и погиване или повреждане.
Какви са последици от невиновното неизпълнение?
На първо място задължението се погасява, защото от длъжника не може да се изисква изпълнение.
Освен това причина за това неизпълнение не може да му се вмени във вина и не може да му се търси обезщетение. За да се случи всичко това длъжникът трябва да докаже обективната невъзможност за неизпълнение и причината, която води до това.
Възможно е причината за неизпълнение от страна на длъжника да е настъпила в следствие от случайно събитие. В тази хипотеза той не се освобождава от задължението, а то се трансформира в парично обезщетение.
Съществува възможност когато изпълнението е невъзможно, да се претендира заместваща облага. Тази хипотеза е налице в случай на застраховане на сделката и след настъпване на събитието да се търси застрахователно обезщетение.
Какво се случва когато е налице неизпълнение поради виновно поведение на стара по договора?
Такова неизпълнение може да по вина и на двете страни но в повечето случаи неизправна страна се явява длъжникът. Виновното поведение на неизпълнилата страна има две форми – умисъл и небрежност.
В първия случай е налице съзнаване от неизправната страна, че посредством неизпълнението причинява вреди на отсрещната страна.
При неизпълнение поради небрежност или лекомислено не е положил достатъчно усилия, за да го изпълни точно.
И в двата случая неизправната страна н е положила дължимата грижа за да се стигне до изпълнение на договор. В случая бездействието на неизправната страна е причината резултатът от сделката да не бъде постигнат.
При виновното неизпълнение за изправната страна има следните права по отношение на неизправната такава:
- Налице е възможност да иска обезщетение, за вредите причинени от неизпълнението.
- Може да иска заместващата облага
- Кредиторът може да не престира насреща дължимото.
- Има право да иска да се разваляне на договора, поради неизпълнение и да търси обезщетение, за разликата, с която той обеднява.
Какви са отговорностите на длъжника или кредитора в случай на неизпълнени по тяхна вина?
В този случай кредитора може да търси изпълнение по принудителен ред, а за длъжника възниква задължение за обезщетение на вредите. При неизпълнени по двустранен договор, кредитора има право да развали договора, но е длъжен да даде допълнителен срок за изпълнението.
Когато кредиторът се явява неизправна страна отговорността на длъжника се намалява при забавата и той отговаря само при умисъл или груба небрежност. Освен това той се освобождава от задължението да плаща лихва и забавата на кредитора го освобождава от неговата забава.
Длъжникът в тази хипотеза може да се освободи от задължението си при следните условия:
- Когато по негово искане пред съда е предал дължимото за пазене на подходящо място.
- Ако дължи пари, ценни книги или други ценности, при условие, че с разрешение на съда ги вложи в банка по местоизпълнението.
- С разрешение на съда продаде дължимите вещи подлежи на бърза развала или пазенето му да е свързано със значителни разноски или неудобства. В този случай осребрените в пари вещи трябва да се вложи в банка на името на кредитора.
- Да развали договора и да търси обезщетение от кредитора, когато предметът на дължимото не изисква предаване.
В случай, че длъжникът изтегли вложеното преди то да бъде прието от кредитора, предаването за пазене няма погасителен ефект.
При наличие на проблеми от подобен характер е желателно да се консултирате с подходящ адвокат.