Кои обществени отношения регулира действащото наказателно право?
Наказателното право представлява система от норми, регламентираща обществени отношения, породени от извършване на обществено опасно деяние – престъпление. Съществуващите в действащото наказателно право норми, са установени от държавата, с цел да защитават интересите на цялото общество и неспазването им води до търсене на наказателна отговорност.
Престъплението е изкривено правоотношение от действащото гражданско право и целта на наказателното право е защитата на установения правов ред.
Отрицателното поведение на определени субекти засяга правата и имуществото на хората и затова постъпките породени от такова поведение са престъпления.
За тяхното ограничаване действащото наказателно право предвижда система от наказания, които се налагат на извършилите престъпление лица.
Поради тази причина престъплението и наказанието са основни институти на наказателното право, отразяващи обществени реалности.
Наказателно правоотношение възниква по силата на наказателно-правна норма, визираща отношенията между държавата и извършителя, в резултат на извършено от него престъпление. В тази връзка едно наказателно правоотношение забранява проявлението на определено поведение обявявайки го за обществено опасно деяние.
Когато обществено опасно деяние е извършено, между субекта на престъплението и държавата възниква отношение, регулируемо от наказателно правната норма.
Кой е основния елемент на едно наказателно правоотношение?
Според действащото наказателно право, такъв се явява наказателната отговорност. Това е правото на държавата да наложи на дееца наказание, за извършеното престъпление и да задължи последния да го понесе.
Наказанието представлява неблагоприятни последици, налагани върху извършителя на деянието. Тези последици се налагат от страна на държавата, посредством нейните органи в случая такъв се явява съда.
Фактът пораждащ наказателната отговорност е извършеното престъпление, защото то правокира възникването на едно наказателно правоотношение респективно и наказателната отговорност.
Нормите на особената част на действащото наказателно право определят отделните видове престъпления и наказанията за тях. Всяка една наказателна норма съдържа диспозиция и санкция.
Диспозицията съдържа описанието на даден вид противообществено деяние, а санкцията посочва наказанието, което се налага за извършеното престъпление.
Имат ли нормите на действащото наказателно право обратно действие?
Особеност на наказателното право е, че при извършване на престъпление,за извършителят се прилага законът, който е действал по време на извършването му. Това означава че наказателно правните норми нямат обратно действие.
Например, когато има извършено престъпление и до влизане на присъдата в сила действащия закон се измени, тогава за дееца се прилага по-благоприятния закон.
Следователно новоприетите наказателни норми могат да уредят заварените отношения само ако се явяват по-благоприятни за дееца. В противен случай, те нямат обратно действие. Това правно положение е изрично закрепено и в Конституцията.
Според действащото наказателно право по-благоприятен се явява законът, който:
- Отменя дадена норма премахвайки престъпния характер на деянието, което до този момент е считано за престъпление
- Нормата предвижда по-леко по вид и размер наказание за съответното престъпление
- Смекчава режима на наказателна отговорност за определено престъпление
Функциите, които изпълняват нормите на действащото наказателно право са:
- Регулираща. Чрез нея се регламентира наказателната отговорност на лица, извършили престъпления
- Превантивна. Въздейства предупредително върху виновните лица и останалите членове на обществото
Кои са наказателно отговорни лица според българското наказателно право и какво е субект на престъпление?
За да се отговори на този въпрос, трябва да се изясни кое лице може да носи наказателна отговорност според наказателното право.
Наказателно-отговорно е пълнолетното лице, което разбира свойството и значението на действията си, ръководи постъпките си и в това състояние извършва престъпление. Непълнолетните са наказателно отговорни, ако са в състояние да разбират свойството и значението на извэршеното и да ръководят постъпките си.
Субект на престъпление е всяко едно лице, което има възможност да извърши престъпление и съответно да понесе наказателна отговорност за това.
Субект на престъплението може да е само физическо лице, тъй като наказателната отговорност е лична, достигнало предвидената в закона възраст.
Действащото наказателно право предвижда три основни възрастови граници, които имат отношение към възможността физическите лица да отговарят наказателно.
- Малолетни лица, ненавършили 14 години, които са наказателно неотговорни
- Непълнолетни са лицата, навършили 14 години, но не са достигнали пълнолетие. Те са субекти на престъпление но по отношение на тях действат особени правила
- Пълнолетни са тези навършили 18 години
Субектът на престъпление трябва да притежава нормална психика, което означава престъплението трябва да е извършено в състояние на вменяемост.
Тоест, за да може физическо лице да е субект на престъплението то трябва да притежава един минимум от качества. Освен това тези качества кумулативно трябва да са налице към момента на извършване на престъпление.
Според действащото наказателно право съществуват ли нетипични или особени субекти на престъпление?
В наказателното право са предвидени такива субекти, които освен типичните качества притежават и допълнителни такива. Това са лични или обществени особености, посочени в закона и по които качества те се отличават от обикновените субекти на престъплението. Такива нетипични субекти на престъпление са „длъжностно лице“, „орган на власт“, „военно лице“, представител на общесствеността и др.
Тези допълнителни качества се проявяват, когато представляват условие за осъществяване на определен вид престъпление например длъжностно присвояване.
Тези качества са свързани с режима на наказателната отговорност. Причини за освобождаване от наказателна отговорност или обуславя засилена наказателна отговорност когато са квалифициращо обстоятелство определен вид престъпление.
За да може един субект на престъплението да носи наказателна отговорност той трябва да е вменяем. Вменяемост е налице когато той притежава способността да разбира свойството и значението на постъпките си и да ги ръководи. Двете предпоставки трябва да са налице едновременно за да може да се твърди, че деецът е вменяем.
Вменяемостта е способността на субекта да възприема действителността и да я оценява по някакъв критерий. При извършване на деянието, субектът трябва да разбира свойството как чрез постъпките си изменя действителността.
Освен това е налице и волеви момент,което е способността на дееца да ръководи постъпките си и да ги насочва, осъзнавайки тяхно свойство и значение.
Кога действащото наказателно право определя един субект на престъпление като невменяем?
Законът дава точно определение на това понятие, но при всички случаи невменяемост е налице, когато отсъстват било интелектуалният и/или волевият момент на вменяемостта. Самата невменяемост се определя посредством критерии за невменяемост, определени от медицината като причините могат да бъдат:
- Умствената недоразвитост или олигофренията под формата на идиотия, имбецилност или дебилност
- Разстройството на съзнанието като нарушаване правилното функциониране на главния мозък
- Продължително разстройство на съзнанието каквото е шизофрения, циклофрения, епилепсия и други
- Краткотрайно разстройство на съзнанието което се възстановява, когато причината за смущението отпадне като наркотичен глад, хипнозата, патологичният афект и други
На извършилия престъпление не се налага наказание, ако до произнасяне на присъдата изпадне в състояние на невменяемост. Такова лице подлежи на наказание, в случай че състоянието на невменяемост се преодолее.
Когато извършителят на едно престъпление изпадне в състояние на невменяемост след деянието, той не може да възприема съзнателно въздействието върху него, от тук и невъзможност за постигане целите на наказанието.
Ако деецът изпадне в разглежданото разстройство на съзнанието след произнасяне на присъдата, то вече е наказано и по начало наказанието подлежи на изпълнение, но ще се наложи осъденият да бъде лекуван по време на изтърпяването му.
По отношение на невменяеми лица извършили престъпление, се прилагат принудителни медицински мерки. Самите мерки са регламентирани от действащото наказателно право и биват следните видове:
- Предаване на близките, ако поемат задължение за лекуването му под наблюдение на психо-неврологически диспансер
- Принудително лекуване в обикновено психиатрично заведение
- Лекуване в специална психиатрическа болница или в специално отделение в обикновено психо-неврологическо заведение
Срокът, за който се прилага тази мярка, не се определя при постановяване на мярката, но съдът е длъжен да се произнесе след 6 месеца дали той да бъде продължен или за евентуалната й замяна, или да я отмени.