Какво представлява понятиего наказание от гледна точка на действащото наказателно право?
Наказание е специфична, установена със закон мярка на държавна принуда налагана от съд, на лице извършило престъпление. С наказанието се засягат определени права и интереси на дееца и се осъществяват определени цели:
- Да се предотврати извършването на нови престъпления
- Осъществява се възпиращо действие върху извършителя.
Наказание и неговите харатерни особености:
– Налага се на дееца независимо от неговата воля и засяга само дееца, а не и 3-ти лица
– Наказанието е законоустановено, защото се налага се възоснова на закон.
– За отделното престъпление е предвидено отделно наказание по вид и размер предвиден в НК.
– Наказанието се прилага от специален орган – съд за конкретни деяние по установени императивни правила.
Тези характеристики на наказанието го отличават от другите мерки за държавна принуда каквито са например принудителните административни мерки.
Самото наказание не води до поправянето на вредите причинени от престъплението, нито обезщетява пострадалия. То е средство на държавна принуда прилагана, поради извършване на престъпление. Наказателната отговорност е лична, тъй като се наказва само лице, което със своите действия е участвало или извършило конкретно престъпление.
Наказанието трябва да съответства на престъплението, на неговата тежест и на личността на дееца.
Целите на самото наказание са:
- Да поправи и превъзпита дееца чрез въздействие върху психиката му.
- Може да формира нови възгледи свързани със спазване на общоприетите правила за поведение.
- Има за цел да ограничи превантивно правата на дееца, като му отнеме възможността да върши други престъпления
- Действа предупредително върху други членове на обществото, за спазване на дестващите гражданско право и административно право.
Налице ли са други мерки които могат да се прилагат заедно с наказанието или да го заместят?
Става въпрос за медицински, възпитателни или мерки от друг характер, които могат да се налагат наред с наказанието или вместо него.
Законът предвижда, че независимо от наказателната отговорност, могат да да се отнемат в полза на държавата вещите, които принадлежат на виновния.
Условието е те да са били предназначени или са послужили за извършване на умишлено престъпление, били предмет на умишлено престъпление.
Отнемането на вещи е мярка с подчертано имуществен характер с която собствеността преминава върху държават с влизане на присъдата в сила. Затова при прилаганито им трябва да е налице вече осъществено престъпно поведение, приготовление, опит или довършено посегателство.
Тези мерки се прилагат по отношение на различни вещи, които са средство или предмет на престъплението, които трябва да принадлежат на виновния.
Могат да се отнемат и вещи, които не са изключителна собственост на виновния, а са имуществена съпружеска общност или са съсобственик на дееца и на трето лице. Но в тези случаи на отнемане подлежи само частта, която принадлежи на субекта.
За да се приложи подобна мярка тя е необходимо да е изрично предвидена в особената част на закона.
Принудителните Медицински Мерки имат своя специфика която се различава от тази на наказанието. Става дума за лекуване на лицето, извършило общественоопасно деяние или престъпление.
Различно е основанието за тяхното приложение, защото се прилагат както при извършено престъпление, така и при извършено общественоопасно деяние от наказателно неотговорно лице.
Когато основанието е извършено престъпление, те се налагат не вместо, а наред с наказанието и нямат изцяло превантивен характер.
Каква е методиката при налагане на наказание?
Това е съвкупност от мерки прилагани върху дееца за постигане на целите на наказанието и биват:
- Доживотен затвор
- Лишаване от свобода
- Пробация
- Конфискация
- Глоба
- Лишаване от права
- Обществено прицание
Наканията са два основни вида – основни и допълнителни.
Основните се налагат самостоятелно, а допълнителните заедно с основното наказание. Допълнителни са лишаването от права и конфискация.
Системата на наказание е съвкупност, от множество от различни видове наказания, чието съдържание са разнородни права и интереси на осъдения.
Те са предназначени да служат като реакция срещу извършваните престъпления.
В системата на наказание са включени само тези, които са предвидените в действащото законодателство. В зависимост от тяхното значение за осъществяване наказателната политика на държавата са обособени в три групи.
- На първо място е наказанието лишаване от свобода, на което главно се разчита в борбата с престъпността. То съответства в най-голяма степен на целите на наказанието, взети в съвкупност.
- Друга група е наказание без лишаване от свобода предвидени като алтернативни на лишаването от свобода или като допълващи такива.
- Най-тежките наказания са двата вида доживотен затвор, прилагани за изключително тежките умишлени престъпления.
Най-тежко е наказанието доживотен затвор без замяна. Неговата единствена цел е да се предпази обществото от възможни рецидиви на осъдения.
На второ място по тежест следва наказанието доживотен затвор, което е по-леко в сравнение с предходното. При него законът предвижда възможност да бъде заменено с лишаване от свобода за срок от 30 години.
На трето място по тежест се нарежда наказанието лишаване от свобода, което е не само най-често налаганото от съдилищата.
И накрая следват наказанията без лишаване от свобода, засягащи различни видове права на осъдения.
Какъв вид наказание се налага на непълнолетни извършители на престъпление?
Системата на наказанията, приложими спрямо непълнолетните, е законово регламентирана.
Най-тежкото наказание е лишаването от свобода. То се налага за непълнолетни, които са извършили престъплението на възраст между 16 и 18 години.
Особеност на това наказание е, че то може да бъде най-много за срок от пет до дванадесет години.
Особено е също налагането на наказание на непълнолетен без лишаване от свобода.
На такива лица могат да се налагат само лишаването от право да се упражнява определена професия или дейност.
Преди това обаче същите тези лица трябва да са придобили такова право.
Широко разпространено е и общественото порицание по отношение на непънолетните.