Какво е набедяване и какво цели извършителя извършвайки това престъплението?
Според действащото наказателно право набедяване е престъпление против правосъдието. С това деяние пред надлежен орган на власт на невинно лице се приписва извършено деяние, представляващо конкретно престъпление.
Необходима предпоставка за осъществяване на състава на престъплението набедяване е деецът да е знаел, че набеденият е невинен.
Целта е да се ангажира намесата на властнически орган, за да бъде възбудено наказателно преследване срещу набедения. Резултатът се постига, когато деецът насочва своето изявление към тези органи на власт, имащи право да възбуждат наказателно преследване.
Такива органи са прокуратурата, разследващите органи в МВР, следствието и съдът.
Необходима предпоставка за съставомерността на престъплението набедяване е обстоятелството деецът да е знаел, че набеденият е невинен.
При доказването на набедяване е необходимо да се констататира, че набедяващият е знаел, именно това обстоятелство.
За да се изведе такава констатация, е необходимо доказателствата да сочат за напълно правомерното поведение на набедения.
Набедяването е от този вид деяния, които имат за цел да осуетят процеса на вземане на правилни решения от органите на съдебната власт.
Кои са съставите на престъплението набедяване?
Изпълнителното деяние на набедяването има две форми. Първата се изразява в набедяване на някого в престъпление.
Това може да се осъществи както устно, така и писмено като обхваща действия, предхождащи наказателното производство.
Набедяващият съобщава, че някакво лице е извършило определено престъпление от общ характер, каквото то всъщност не е извършвало.
Самото съобщение е адресирано до надлежен орган на властта, имащ правомощието да образува наказателно производство.
Това е изричната форма на набедяване, при която са налични две хипотези:
- Върху набедения се приписва авторство на действително извършено престъпление, в което обаче той не е участвал,
- На пострадалия се приписва изобщо неизвършено от никого престъпление.
Втората форма на изпълнителното деяние се осъществява чрез представяне на неистински доказателства, които уличават някого в престъпление. На надлежния орган се представят такива неблагоприятни за набедения материали, които не отразяват вярно действителността.
В следствие на това този орган може да приобщи като доказателства по образувано или бъдещо наказателно производство. Това представлява мълчалива форма на набедяване.
Двете форми на изпълнителното деяние могат да бъдат комбинирани, с цел извършителят да докаже своето твърдение с определени материали.
Формално или резултатно престъпление ли е набедяването?
Престъплението е резултатно като престъпния резултат се изчерпва с това, надлежният орган да узнае за неверните твърдения или уличаващите материали. Фактът дали надлежния орган на власт е повярвал на твърденията е без значение за ангажиране на наказателната отговорност.
За да е налице довършено престъпление е достатъчно органът на власт да получи лъжливата информация, без да е необходимо той да бъде заблуден.
Привличането на набедения към наказателна отговорност също не се явява съставомерен, а квалифициращ състав на набедяване.
Каква е разликата между набедяването и клеветата?
Разликата е пред кого извършителят съобщава, че определено лице е извършило престъпление.
При набедяването това съобщение трябва да е направено пред надлежен орган на власт.
В останалите случаи когато е осъществено пред трето лице, което не е надлежен орган, е налице клевета.
Престъплението е довършено с осъществяване на изпълнителното деяние като субект на това престъпление може да бъде всяко наказателно отговорно лице.
Изключение правят лицата, които участват в процеса като свидетели, преводачи, тълковници или вещи лице. Няма пречки обаче субект на набедяване да бъде обвиняемият. Упражнявайки своето право на защита, той не е длъжен да говори истината, но до определени граници.
Набедяване не влиза в правото му на защитата предвидени в действащото наказателно право..
Съдържанието на прекия умисъл задължително включва съзнаване от страна на дееца ,че представените доказателства са неистински. Възможен е и евентуален умисъл.
Квалифициран състав на престъплението набедяване е когато набеденото лице да е привлечено към наказателна отговорност.
Независимо дали надлежният орган на властта е повярвал, или не, набедяването посяга не само на авторитета на набедения, но за разлика от клеветата затормозява и работата на съдебната власт, която във всички случаи следва да се произнесе по лъжливия сигнал срещу него.