Какво е лъжесвидетелстване според действащото наказателно право?
Престъплението лъжесвидетелстване спада към деянията, с които се увреждат отношенията свързани с правораздаването. Основна фигура на това престъпление и свидетелят.
Свидетелят представлява особен субект на деянието лъжесвидетелстване защото, физическо лице може да носи наказателна отговорност само ако има такова качество.
Затова свидетелят е процесуална фигура и не всеки очевидец може да бъде субект на престъплението лъжесвидетелстване. Очевидецът е фактическа фигура, докато свидетелят е онзи, който се определя за такъв от органа на власт.
При това, докато очевидецът не бъде привлечен в процеса като свидетел, той не носи наказателна отговорност за твърденията си. Дори когато заблуждава съдебните органи относно фактите по едно висящо дело, не би могъл да извърши престъплението лъжесвидетелстване.
Физическо лице придобива качеството на свидетел когато надлежен орган на власт го призове и разпита като такъв.
Надлежен орган на власт могат да бъдат длъжностни лица изпълняващи властнически функции в определени институции каквито са:
- Съдя в рамките на действащи процедури в гражданско право, наказателно право или административно право
- Прокурор когато призове дадено лице в рамките на досъдебното производство.
- Следовател или разследващ полицай
- Служител в държавната администрация при провеждане на административни производства
Лъжесвидетелстване е възможно само в рамките на производства, където могат да установяват факти и да правят нови фактически констатации.
Какви са формите на изпълнителното деяние на това престъпление?
Изпълнителното деяние на лъжесвидетелстването може да се осъществи в две форми: потвърждаване на неистината или затаяване на истината.
Първата форма на изпълнителното деяние означава свидетелят да промени истината, която съществува в представите му като очевидец. В случая той твърди нещо, за което знае, че не е съществувало в действителност.
Втората форма на изпълнителното деяние се проявява, когато свидетелят скрие истината, която съществува в представите му.
В този случай свидетелят твърди, че не знае за определено събитие, за което знае, че е настъпило в действителност. В тази хипотеза той твърди за него, че не му е известно, не си спомня и пр.
Във всички случаи свидетелят дава показания и лъже, заблуждавайки длъжностното лице който провежда разпита.
В този случай лъжесвидетелстването като затаяване на истина се отличава от отказа да се свидетелства, където свидетелят изобщо не дава показания и следователно не може да лъже.
Престъплението е резултатно и резултатът от деянието напомня хипотезата на набедяване. И при двете деяния разследващият орган, който провежда разпита, получава неверни твърдения за наличието или липсата на даден факт.
Формата на вина е умисълът – пряк или евентуален.
Същото е фактическото състояние в хипотезата на устно или писмено депозиране на неверен превод или съответно на неправилно тълкуване.
Какво е различното в хипотезата на деянието даване на невярно заключение?
Една от разликите е, че субект на това престъпление може да бъде само вещо лице. Вещите лица в процеса се явяват специалисти в дадена област на науката, изкуството или техниката. Те биват назначавани, когато за изясняване на някакви обстоятелства по определено дело има нужда от техните познания и оценки.
Изпълнителното деяние на това престъплението се състои в представяне на невярно заключение пред орган на съдебната власт. Без значение е каква функция изпълнява този орган.
Възможно е депозираното заключение да бъде невярно както изцяло, така и само определена част. Няма значение каква е причината даденото заключението да е невярно.
Хипотезите в тази насока са различни. Възможно е вещото лице да не е отчело точно и пълно доказателствата по делото. Възможно е да не се е съобразило и не е приложило правилно съвременните постижения и опит в областта на науката, изкуството или техниката. Не е изключено невярното заключение да е такова в следствие на подкуп.
Това престъпление също е резултатно. Неговият престъпен резултат се изчерпва с това, съответния орган да получи невярното заключение.
Не е нужно той да го приема или да се позовава на него при вземане на решение.
Форми на вина тук са не само умисълът, но и непредпазливостта. Изричното предвиждане на непредпазливостта също е разлика с деянието лъжесвидетелстване.
В този случай отговорността носена от вещото лице е по-неблагоприятна от тази на свидетеля, които отговарят само при наличие на умисъл.
Какво е отношението на деянието подбудителство към деянията лъжесвидетелстване и даване на невярно заключение?
Това престъпление извършителят склонява свидетел или вещо лице да извършат престъпление. Субект може да бъде всяко наказателно-отговорно лице.
Самото изпълнителното деяние се състои в мотивиране на съответното лице да лъжесвидетелства или да даде невярно заключение.
Самото престъпление е формално и за да бъде довършено, достатъчно е да е налице подбуда. Не се изисква адресатът на въздействие да бъде склонен да извърши престъплението.
Формата на вина е винаги и само прекият умисъл.
Съществуват ли хипотези при които извършителите на такова деяние да не носят наказателна отговорност?
Законът предвижда такава възможност при условията на неуспяло подбудителство. Тази хипотеза извършителят няма да носи накаазателна отговорност в случай че:
- Свидетелят, ако каже истината, ще обвини себе си в престъпление
- Когато лицето направи самоволен отказ от довършване на деянието
Изискването на закона е това да се случи при наличие на две предпоставки:
- До влизане на присъдата или решението в сила
- Преди да е възбудено срещу него наказателно преследване за това.