Какви обществени отношения биват увредени чрез деянието измама?
Престъплението измама е резултатно, увреждащо престъпление, за да има измама, трябва да има измамен.
Законът изисква вследствие на акта на измамата и последвалото от нея имуществено разпореждане, да е настъпила имотна вреда за пострадалия.
Поддържането на заблуждение в жертвата, относно определени обстоятелства се осъществяват винаги и само с действие. Това действие представлява потвърждаване на вече оформена по други причини заблуда у адресата на престъплението измама
Самото въвеждане в заблуждение представлява създаване на невярна представа за бъдещи резултатни събития в адресата на деянието измама.
Целта е затвърждаване на съществуваща у жертвата невярна представа като и се намалява или отнема възможността да осъзнае и преодолее заблудата.
Самото заблуждение е невярна представа относно обстоятелства, които мотивират жертвата да прави имуществено разпореждане. Заблуждението се създава винаги и само у човек, защото единствено той може да бъде адресат на измама.
Изпълнителното деяние се изразява в използване на заблуждението, неопитността или неосведомеността на някого.
Извършителят цели жертвата да извърши разпоредително действие, причинявайки по този начин на себе си или на трето лице имотна вреда.
При различните видове измама е възможно измамникът нито да възбужда, нито да поддържа това състояние, а само се възползва от него. Целения от извършителя резултат се постига чрез използване на неопитността или неосведомеността на жертвата.
От субективна страна една измама изисква двата и основни елемента пряк умисъл и користна цел да са кумулативна зависимост.
Може ли един договор да бъде използван като средство за извършване на измама и колко вида измами регламентира законът?
Договорните отношения също могат да бъдат използвани като способ за измама особено при недвижимите имоти. Такава хипотеза е налице, когато деецът сключи договор по силата на гражданско правоотношение, но няма изобщо намерение за изпълнява задълженията си по тях.
Изпълнението на това намерение води до настъпването на имуществени вреди измамения. Характерно при измамите чрез сключването на договор е наличие на намерение за въвеждане в заблуждение на пострадалия към момента на договарянето като този факт подлежи на доказване.
Особеното на тази хипотеза на измама е, че прекия умисъл и користната цел трябва да са налични към този момент.
В действащото наказателно право са познати активна и пасивна. Техните основни състави са очертани съответно в чл. 209, ал. 1 и 2 НК.
При активната измама е характерно наличието на действие в условия на алтернативност. Целта е да се възбуди или поддържа в заблуждение жертвата относно наличието на определени обстоятелства.
Възбуждането на заблуда представлява създаване на невярна представа у адресата на измамата за целите и намеренията на дееца и заобикалящата го обстановка.
Поддържането на заблудата представлява само потвърждаване на вече оформена по други причини заблуда у адресата на измамата. Освен това извършителят намалява или отнема изцяло възможността на жертвата да осъзнае и преодолее състоянието на заблуда.
Субект на така определената активна измама може да бъде всяко наказателно-отговорно лице. За да има измама, е нужно измаменият, да бъде насочен към извършване на имуществено разпореждане просредством:
- Плащане на сума която не дължи
- Подаряване на свое имуществено право
- Поеме чуждо или да се откаже от свое имуществено задължение
Има ли други характерни особености на активната измама?
Характерно за активната измама, е че деецът винаги използва друго физическо лице което да извърши имуществено разпореждане. Самият извършител не участие и не носи отговорност за разпоредителните действията извършени от измамения.
Предпоставките на съставомерността на това престъпление са:
- Формиране у пострадалия на неверни представи за реални обстоятелства от значение за осъществяване на имуществено разпореждане.
- Предприема имуществено разпореждане от жертвата за своя или чужда сметка в резултат на измамата
- Настъпване на имотна вреда за пострадалия или за трето лице в резултат на действията на измамника.
Измамата е резултатно престъпление. Нейният престъпен резултат се състои в имотната вреда на лицето, което е било заблудено, или на другиго.
Заблуденото и ощетеното лице може да не съвпадат, те може да са различни лица. Имотната вреда може да засегне всякакъв имуществен интерес, а не само да се отнася до движима вещ.
Вредата може да се отнася до актива на имуществото на пострадалия, представлявайки негово намаляване. Също така може да е относима и към пасива на имуществото, представлявайки негово увеличаване.
Какви са характерните особености на пасивната измама и имали класифицирани случаи на това престъпление?
При пасивната измама извършителят използва слабости на жертвата както заблуждение, неопитността или неосведомеността за да постигне имотна облага. Той не създава тези ситуации в реалността, а ползва вече създадените такива.
Изпълнителното деяние се осъществява чрез бездействие за разлика от активната измама, където деецът съдейства за заблуждаването.
Използване на заблуждение е налице, когато пострадалият има създадена невярна представа за обстоятелствата, които го мотивират да извърши имущественото разпореждане.
Квалифицираните случаи на измама са структурирани по два критерия:
- съобразно субекта
- и съобразно престъпния резултат.
Според субекта на измамата са налице пет деяния:
- Измама извършена от две или повече лица, сговорили се предварително за нейното извършване.
- Извършена от длъжностно лице или пълномощник, в кръга на неговата длъжност или съответно пълномощия.
- Когато деецът се е представил за длъжностно лице или лице, което действа по поръчка на властта.
- Ако измамата е извършена повторно в немаловажни случаи.
- Налице са условията на опасен рецидив при извършване на деянието.
Според резултата действащия закон предвижда два вида измами:
- Причинената вреда е в големи размери
- Налице са особено големи размери и деянието представлява особено тежък случай.
Каква е разликата между обикновената и документната измама?
Документната измама засяга отношенията свързани със собствеността като предмета на това деяние са движимите вещи и имотите. Освен това е различна и степента на обществена опасност. При документната измама има значение не само размера причинените вреди, но и от възможността за получаване на големи неправомерни доходи.
Особеното при това престъпление е че деецът посредством използване на неистински или преправен документ въвежда в заблуждение пострадалия.
Посредством документа жертвата извършват акт на имуществено разпореждане като фактическата власт върху вещ или имот отива при дееца. След като получи тази фактическа власт извършителят има намерение да свои това имущество.
Използвания от извършителят документ с невярно съдържание или преправен документ е средство за извършване на деянието.
Самата фактическа власт представлява, че заблуденото лице осъществява правомощията на собственика изразени чрез владение, ползване и разпореждане. Самите документи създават привидно основание, че получаващия имуществото има право да го получи.
В тази хипотеза знанието се явява съставомерен елемент на документната измама. Ако лице, което извършва разпореждането знае, че документа е фалшив липсва документна измама .
Когато извършителят сам състави документа с невярно съдържание също не налице документна измама. Самото съставяне не е елемент от фактическия състав на това деяние.
Характерно за това престъпление е че деецът реално получава имущество. Затова ако фалшивите документи се ползват за освобождаване на дееца от задължение не е налице документна измама.
Възможно ли е чрез документна измама да се облагодетелства трето лице?
Тази хипотеза е приложима в практиката и е възможно престъплението да се извършено от един, а трето лице да получи имуществото. Деецът не получава нищо, дава възможност на трето лице да получи имуществото без основание.
Деянието е довършено, когато третото лице реално получи имуществото предмет на документната измама.
От самото трето лице неможе да се търси наказателна отговорност, освен ако не се докажат две предпоставки:
- Знанието, за това, че използваните от дееца документи или документ е преправен
- Третото лице съзнава, че получава имущество без основание.
Основното съдържание на състава на документната измама е обикновената измамата. Поради тази причина умисъла винаги е пряк, а користната цел е посочена в нормата, а обекта на защита е собствеността във всичките и форми.
Документите служещи като средство на престъплението могат да са официални или частни.
Извършителят на престъплението не получава собствеността върху предмета на престъплението, а само фактическа власт върху него.
Ако деецът има някакво основание да получи имуществото предмет на документната измама в допустими размери не е налице престъпление.
При документната измама съществува опитът, който изисква не само съставянето, но и ползването на документа да е започнало. Не е необходимо заблуждението на пострадалия да е постигнато и да е налице акт на имуществено разпореждане.
Какви други деяния свързани с измами са криминализирани от закона?
Компютърна измама която се изразява във внасяне на невярна информация в компютърна конфигурация. В следствие на това пострадалия се въвежда в заблуждение, с цел да извърши имуществено разпореждане в полза на вносителя на невярната информация.
Чрез деянието у пострадалия се формира представа, че срещу определена престация ще осъществи придобиване на вещ предмет на сделката с дееца. Неизпълнението на престацията от страна на дееца да даде своята част от сделката доказва липсата на намерение да изпълни уговорката.
Застрахователната измама е налице когато обект на заблудата е застраховател. Изпълнителното деяние се изразява в съзнателно самоувреждане на застраховано имущество.
Това увреждане може да е под формата на разрушаване, повреждане или унищожаване.
По този начин деецът имитира застрахователното събитие свързано със случайното засягане или погиване на вещта, създавайки условие, за извършване на измама.
Престъплението е резултатно като резултата е пълна, частична или временна негодност на застрахованата вещ. Привеждането на вещта в това състояние е необходимо и достатъчно за довършване на престъплението.
Не се изисква деецът да е заблудил застрахователя, че застрахователното събитие е настъпило или да е получил застраховката. Формата и видът на вината са прекият умисъл.
Като допълнителен субективен признак е предвидена и специална цел, а именно да се измами застрахователя, че застрахователното събитие е настъпило.
Субект на това престъпление може да бъде само лице, което е собственик на застрахования имот – предмет на престъплението
При наличие на проблеми от подобен характер е желателно да се консултирате с подходящ адвокат.