Какво поражда имуществена отговорност за вреди?
Имуществена отговорност за вреди представлява възможност да се търси такава от органите и длъжностните лица в системата на държавното управление. Тази възможност изрично е закрепена в Конституцията, където е упоменато, че държавата отговаря за вредите, причинени на граждани.
Вредите трябва да произхождат от незаконни актове или действия на административни органи или длъжностни лица.
Тази имуществена отговорност за вреди е обективна, защото държавата дължи обезщетение за всички вреди. Необходимо е само те да са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразната административна дейност. Няма значение дали вредите са причинени от администрацията виновно или не.
Имуществената отговорност на държавата е винаги пълна и възникването и е обвързано от наличието на няколко условия кумулативна зависимост:
- Наличие на причинена вреда
- Вредата да е следствие от противозаконен акт, действие или бездействие на административен орган или длъжностно лице
- Да е налице причинна връзка между вредата, противозаконния акт или съответно действие
- Самата вреда да е причинена при или по повод изпълнението на дейността на органа или длъжностното лице
В понятието вреда се включват както претърпените загуби, така и пропуснатите ползи. Освен това Държавата дължи имуществена отговорност за вреди от морален характер, които са пряка и непосредствена последица от увреждането.
Какви са особеностите на правото на обезщетение за вреди?
Според действащото гражданско право тази имуществена отговорност за вреди е наследима. Самото правото на обезщетение е наследимо само за имуществените вреди като такова право на обезщетяване имат само физически лица. Без значение е факта дали вредите са настъпили за чужденец или гражданин на държавата.
Искът се предявява в съда където е настъпило увреждането или там където е местожителството на увредения. Претенцията винаги е насочена срещу органите, от чийто действия или незаконни актове са настъпили вреди.
Характерно за производството е, че се прилагат се общите правила за подсъдност по ГПК и в производството задължително участва прокурор.
Друга особеност на това производство е свързано с реализирането на имуществена отговорност за вреди. Когато държавата бъде осъдена и заплати обезщетение за причинените вреди тя има право на регресен иск.
Този иск е насочен вече срещу преките причинители в случая конкретните длъжностни лица причинители на вредата за които държавата е платила.
Ангажирането на личната отговорност на длъжностното лице причинило вредите зависи от следните обстоятелства:
- От общите предпоставки от значение за отговорността
- Голямо значение има и неговата лична вина.
Длъжностното лице отговаря за целия размер на платеното от държавата, когато с действията си е причинило вредата умишлено. В случая служебните си задължения си.
В хипотезата на причиняване на вреди поради небрежност служителят отговаря ограничено. Изключение прави хипотезата, когато деянието макар и небрежно осъществява състав на престъплението.
Ограничената имуществена отговорност за вреди може да се осъществи по два набина:
- По административен ред
- Посредством правилата на действащото трудово право, посредством налагането на дисциплинарно наказание.
Как се реализира имуществената отговорност на държавата?
Пълна имуществена отговорност за вреди може да се търси само по съдебен ред. Особеното е, че искът може да се предяви едновременно срещу административния орган и неговият служител.
В този случай между длъжностното лице и държавата възниква солидарна отговорност за вреди.
Когато настъпилите вреди с резултат на деяние, което е осъществяващо състав на престъпление искът може да се предяви и в рамките на наказателния процес.
Друга особеност е, че иск за вреди може да се предяви и в рамките на административно-наказателното производство. Това е възможно, когато деянието е реализирано посредством извършване на административно нарушение.
Не може да се търси обезщетение за вреди, причинени от изпълнението на нормативен акт, като по отношение на ненормативните актове няма ограничение.
При търсене на имуществена отговорност за вреди съществуват и изключения. Такава например е хипотезата, вредата е причинена по вина на пострадалия. В този случай неможе да се претендира обезщетение за вреди от страна на държавата
Когато обаче вредите са причинени и по вина като на администрацията така и на пострадалия, обезщетението се намалява съразмерно с приноса.
От кой момент възниква отговорността за вреди?
Имуществена отговорност за вреди възниква от момента на настъпване на вредата, но основателността на претенция зависи от определен правен факт. налице са две предпоставки:
- Административния акт от който произтичат вредите да бъде отменен
- Действията или бездействията на органа са признати за незаконни.
В първата хипотеза вземането става изискуемо още с влизане в сила на решението, с което се отменя акта. При нищожност на акта вредите могат да се претендират от датата на издаването на този акт.
При втората хипотеза вземането става изискуемо след като действия или бездействията са признати за незаконни.
Особеното в тази хипотеза е момента когато започва да тебе погасителна давност за претенцията. Началния момент на погасителната давност, съвпада с началото на изискуемостта.
По различна е хипотезата, когато органът е предприел принудително изпълнение като в последствие актът създал задължението бъде отменен. При това положение за административният орган възниква задължение да възстанови първоначалното фактическо състояние в определен от закона срок.
Като алтернатива законът предвижда задължение за органа да компенсира пострадалото лице.
Когато нито една от двете хипотези не бъде изпълнена за пострадалия адресат на акта остава възможността да търси правата си по съдебен ред.