В какви случаи се стига до завеждане на дело за издръжка пред съда?
Когато двамата родители не постигнат съгласие по отношение на издръжката на децатаq въпросът се решава посредством дело за издръжка. Често срещано явление в практиката е родителят, който отглежда детето да претендира от другия издръжка в размер какъвто той прецени.
Това е напълно погрешно схващане тъй като размерът, който можете да се претендира зависи от материалното състояние на даващия издръжката. Съдът възприема това материално състояние, което трябва да бъде доказано в хода на заведеното дело за издръжка.
В повечето случаи родителите не разбират, че размерът на издръжката е дължим по отношение на децата поравно. Разликата е че този който упражнява родителските права престира своята част под формата на грижи, а другия трансформира своя ангажимент в пари.
Незнанието на това обстоятелство води до необосновано дело за издръжка в което езинствено се претендират нереално високи суми. Затова най-добрия начин за уреждане на този тлеещ конфликт е, родителите да постигнат съгласие за размера на издръжката.
Какви възможности дава завеждането на едно дело за издръжка?
Резултатът от едно такова дело е регламентиране на размера на издръжката за период от време, докато не настъпят обстоятелства за нейната промяна. Този вариант е приемлив за родителите, защото не е свързан с големи разходи, особено ако делото приключи със споразумение.
Възможно е съдебната процедура да бъде избегната като родителите постигнат споразумение за размера на издръжка с нотариална заверка. Това е бърз но скъп вариант за уреждане на проблема свързани с отношенията между родители и деца от една страна и размера на издръжката от друга.
Чрез едно дело за издръжка може да се регламентира и размера на издръжката дължима от безработен родител.
Според Семейния кодекс родителят дължи издръжка на децата си независимо от факта, че за определен момент може да е безработен. Състоянието на трудова незаетост е временно и може да се промени във всеки един момент.
Когато в дело за издръжка се докаже, че дължащия такава е без постоянни доходи, съдът определя такава в един минимален размер. При определянето му се взема предвид минималната работна заплата от която се присъжда една четвърт като издръжка за детето.
Може ли чрез дело за издръжка на дете да се претендира такава за минал период?
Законът регламентира такава възможност, чрез която упражняващия родителските права може да претендира издръжка и за минал период от време.
В практиката се е наложило схващането, такова дело да се води заедно с претенция за издръжка и за бъдеще време. Това разбира се не препятства възможността на този който търси такава издръжка да води двете дела самостоятелно.
В много случаи при завеждане на дело за издръжка за минал период, се претендира такава като се търси такава за години назад във времето.,
Това води до доста недоразумения тъй като претенцията за издръжка за минало време може претендира максимум до една година назад. Броенето на тези дванадесет месеца започва от датата на завеждането на исковата молба в регистратурата на съда.
Всички претенции, които обхващат период над една година са погасени по давност и съдът ще отхвърли тази претенция с последиците от това. Ето защо разбирателството между родителите е от съществено значение що се касае до възможността за регулирането на отношенията касаещи издръжката.
В противен случай този родител действа против интересите на своето дете и това му бездействие по никакъв начин не може да бъде оправдано доколкото то не води до подобряване на условията и възможностите за отглеждане и възпитание на непълнолетните или малолетните, за които те се грижат.
Съдебното решение по дело за издръжка окончателно ли се регламентира размера на дължимата от другия родител издръжка?
Определения от съда размер на издръжката не е константа и подлежи на промяна, стига да са налице обстоятелства, които да налагат това. Към тези обстоятелства се включва възрастта на детето, доходите на родителя, необходимостта от специални здравни грижи и други фактори.
Хубаво е да се знае че размерът на издръжката както може да бъде увеличен така и подлежи на намаляване. Важно е когато се завежда дело за промяна на размера в исковата молба да се отразят новите обстоятелства налагащи това. Когато делото за издръжка приключи с влязло в сила решение идва по-трудния момент свързан с изпълнението на това решение.
В повечето случаи страните спазват решението на съда, но има случаи когато дължащия издръжка откаже да я заплаща. В такива ситуации се налага да се водят изпълнителни дела, за да се получат сумите по съдебно решение.
Възможно е да се стигне до намеса на прокуратурата, доколкото става въпрос за неизпълнение на съдебно решение.
Какви са възможностите едно дело за издръжка в условията на конкубинат?
В тази хипотеза родителите нямат качеството съпрузи и могат да се споразумеят по всички въпроси касаещи следното:
- Къде ще живее детето
- Кой ще упражнява родителските права
- Какъв ще е режимът на лични отношения
- Размера на издръжката
След като условията бъдат договорени помежду им споразумението се входира в регистратурата на съда за одобрение.
Съдът проверява дали са защитени правата на детето и дали клаузите на споразумението не противоречат на закона и се произнася с решение. Понякога родителите живели в условия на конкубинат се разделят без конфликти само с устни уговорки, относно последиците от тази раздяла.
Това е доста добър подход но е възможно е в последствие първоначално добрите отношения да се влошават поради различни обстоятелства. Такъв конфликт неминуемо води до излишни дела за уреждане на въпроси с родителски права и плащане на издръжка.
Разбира се всичко това ще рефлектира върху деца, което може да се избегне чрез едно споразумение за родителски права и издръжка.
При какви условия размерът на издръжката може да бъде увеличен?
Водене на дело за издръжка чрез което се търси увеличаване на размера е свързано с увеличените нужди на детето. Тези нужди не са регламентирани детайлно от закона и могат да бъдат от най-различно естество:
- Продължаване на образованието в училище изискващо заплащане на такси
- Медицински разходи поради болест
- Занимания свързани с развитието на детето
- Увеличени потребности от храна и дрехи в следствие на естествения растеж
Едно от най-често срещаните основания е когато се увеличи размера на минималната работна заплата. Това означава, че ако издръжката е присъдена на по-нисък размер от този след увеличението, това е основание да се уважи такъв иск.
Друго основание за водене на дело за увеличаване на издръжката, са повишените материални възможности на родителя дължащ такава. Разбира се в такова дело за издръжка трябва добре да се преценят нуждите на детето спрямо възможностите на родителя.
В немалко случаите издръжката се използва за задоволяване на личните нужди не на детето, а на този упражняващ родителските права.
Винаги ли когато се води дело за издръжка в което се претендира увеличение на размера съдът уважава такава претенция?
Законовото правило е родителите да предоставят издръжка на своите деца, в размер определен от нуждите на детето и обективните възможности на родителя.
Действителността в сегашните условия обаче е друга и написаното в закона остава само на хартия. Масово съдилищата не се съобразяват с това правило решавайки, че издръжката на непълнолетен е безусловна и без връзка с възможностите на родителя.
Когато обаче се касае за издръжка за навършили пълнолетие деца, които продължават образованието си нещата се променят.
За да се присъди този вид издръжка е необходимо наличието на няколко предпоставки:
- Този на което се дължи издръжка да е навършило пълнолетие
- Образователната форма да е редовна във висши училища
- Учащият да не получава доходи от заплата, или имуществото си
- Родител да може да я предостави необходимата издръжка без особени затруднения
В случай че изброените предпоставки не са кумулативни към момента на претендирането на такава издръжка то съдът ще отхвърли такава претенция.
Понякога такова дело за издръжка да има цел не осигуряване на средстваq а начин единият родител да отмъщава на другия. В тези случаи такова дело се завеждат под давление на единия родител без детето да има нужда от издръжка.