Какви са причините за завеждане на дела срещу застрахователи?
Причината за завеждането на дела срещу застрахователи ся отказите от страна на последните да плащат обезщетения по настъпили застрахователни събития.
Най-честите случаи при които се стига до съдебен спор със застраховател са свързани с вреди причинени при ПТП. Причината за това е задължителния характер на застраховката и възходящия ръст на ПТП, което намалява печалбите на застрахователите.
В този случай претендираните обезщетения са главно за имуществени вреди по повод изразходвани средства за поправка на автомобил. Към тези вреди се числят и средства лечение на травми от настъпило ПТП.
Немалък дял заемат дела срещу застрахователи за обезщетения поради претърпени неимуществени вреди свързани с преживян стрес или смърт на роднина в следствие на ПТП.
Друг вид съдебни спорове са тези срещу Държавния Гаранционен Фонд, заведени от пострадали граждани срещу държавния Гаранционен Фонд. В тази хипотеза причинилите ПТП водач на МПС, нямат сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност“ към момента на произшествието.
По-рядко срещани са дела срещу застрахователи където претенциите са свързани с обезщетения при злополука със застраховано недвижимо имущество.
Смърт на близък при настъпило ПТП явява ли се причина за завеждане на дела срещу застрахователи?
Това е отделна причина за завеждане на дела срещу застрахователи за неимуществени вреди е хипотезата при смърт на лице при ПТП. В този случай неговите преки наследници могат да насочат претенциите си към застрахователя на водача на МПС причинил смъртта.
Тази хипотеза причинилият смърт водач носи и наказателна отговорност както за деянието така и за вредите от него. Когато има влязла в сила присъда, пострадалият е освободен от съдебни такси за завеждане на дела срещу застрахователи.
В това производство присъдата на съда и доказателствата към нея са задължителна за състава разглеждащ иска срещу застраховател. Следователно тези въпроси не подлежат на пререшаване и за пострадалите остава да докажат вида и характера на претърпените неимуществени вреди.
В доста случаи виновният водач няма средства или се е освободил от тях преди да бъде осъден. По този начини дори и да бъде осъден, наследниците на пострадалия няма към какво да насочат изпълнението.
Не е за пренебрегване и факта, че търсеното обезщетението е обвързано с давностен срок, с изтичането на който то се погасява.
По този начин събирането на присъдените обезщетения по пътя на изпълнителното производство може е без гарантиран резултат.
Обществено известен факт е, че застрахователната компания разполага със средства за покриване на такива обезщетения. Така че ако такива дела срещу застрахователи бъдат спечелени, събирането на присъдените обезщетения става бързо и вземането е гарантирано.
Застрахователят неможе толкова лесно и бързо да се освободи от имущество и затова такива дела срещу застрахователи стават все по-масови.
Защо застрахователите отказват да изплащат обезщетение за материални щети по автомобил?
Тези откази са свързани с претенции за изплащане на вреди по сключена застраховка „Автокаско“ или „ Каско на МПС“. При тези случаи застрахователят отказва да изплати търсеното обезщетение твърдейки, че това събитие не попада в кръга на застрахованите рискове.
В този случай единствената възможност на застрахования за защита на интересите му остава завеждането на дела срещу застрахователи.
Друга хипотеза за започване на съдебни спорове е че изплатените от застрахователя щети по увредения автомобил са силно занижени. С тези средства застрахованият не може да възстанови повредения автомобил до състояние, в каквото е бил преди произшествието. Това също налага завеждане на дела срещу застрахователи, за защита на интересите му.
Възможно ли е да се заведат дела срещу застрахователи за обезщетения по конвенция за договора за международен автомобилен превоз на стоки (CMR)?
Тази застраховката принципно покрива отговорността на застрахования като превозвач на стоки по шосе за цялостната или частична липса или повреда на стоката.
Особеното е обаче, че застраховката покрива риска за превоз на стоки за чужбина. За територията на страната тази застраховка е валидна по изключение.
Въпреки това се завеждат дела срещу застрахователи, поради това, че товарът е доставен повреден или напълно липсващ. Все условия, при които превозвачът отговаря пред собственика на стоката.
Съществуват и случаи когато повреждането на товара или неговата липса се дължат на трети лица, за които превозвачът не отговаря. Въпреки това, застрахователите отказват да заплащат застрахователни обезщетения при настъпване на събитие, което води до завеждане на дела срещу застрахователи.
За да откажат плащане застрахователите се позовават на клаузи от общите условия, от валиден договор за застраховка. По този начин те се опитват да заобиколят правилата на действащото застрахователно право изключвайки своите задължения по настъпилото застрахователно събитие.
В тази хипотеза платилият застрахователна премия трябва да заведе дела срещу застрахователи. В това производство се доказва, че застрахованият не носи вина за последиците от настъпването на застрахователното събитие от една страна.
От друга на доказване подлежи факта, че са налице всички елементи от фактическия състав да му бъде изплатено обезщетение по застраховката.
Основателни ли са отказите на застрахователните компании относно обезщетенията?
Масова практика на застрахователните компании неоснователно да намаляват дължимите обезщетения или направо да отказват изплащането им.
Това е особено често срещано явление, когато застрахования реши, че адвокатска помощ не му необходима и може да се справи сам. Следва да се отбележи, че застрахователните компании имат голям опит проблемите свързани с обезщетения.
Те не само бавят изплащането на обезщетения, но и направо отказват изплащането на такива на несъществуващи основания или просто не отговарят на писменото заявление за плащане на обезщетение.
Когато има намеса на адвокат, положението се променя, поради възможността да бъде уведомена Комисията за финансов надзор, която следи действия им.
Когато отказват изплащането на обезщетения, застрахователните компании често използват незнанието или страха на пострадалите за директна конфронтация със застрахователя.
Масово на търсещите застрахователно обезщетение се дава невярна информация, която въвежда в заблуждение застрахования, с цел да се откаже да търси правата си.
Отговорът на тези техни действия е завеждане на дела срещу застрахонатели.