Как едно дарение променя имуществените отношения в гражданския оборот?
Едно дарение като гражданско правоотношение винаги води до различни изменения в имотното състояние на два правни субекта. С акта на дарение единия субект – дарител обеднява, а другият субект – надарения се обогатява за негова сметка.
Самото дарение представлява вид договор, по силата на който дарителят отстъпва веднага и безвъзмездно нещо на надарения, който го приема. При този договор се наблюдават някой особености нехарактерни за други облигационни отношения.
На първо място дарителят трябва да бъде титуляр на правата, които дарява, но дарението на чужда вещ не е нищожно.
Друга особеност е, че надареният бил той физическо или юридическо лице, трябва реално да съществува. Например заченатият не може да бъде надарен, защото реално не съществува, но може да наследява.
Освен това основанието за извършване на дарение е особено, предвид целта на дарителя, да се отстъпи безвъзмездно другиму имущество. Поради тази причина при дарението основанието и мотивът съвпадат, стига мотива за надаряване да не противоречи на закона или морала.
Ако мотивът за извършване на дарение противоречи на тези две условия дарението се явява нищожно.
В действащото гражданско право мотивът има значение само при безвъзмездните сделки, каквито са дарение и завещание. Мотивът на дарителя да извърши такова разпореждане може да бъде различен, докато основанието винаги е едно и също.
Какви са характеристиките и изискванията към дарението и какви видове бива то?
Едно дарение може да бъде както формален така неформален договор в зависимост от това какво се дарява. Когато се дарява недвижим имот или вещни права върху такъв е необходимо да има нотариална форма като условие за действителност.
При дарение на движимите вещи процедурата може да се извърши по два начина:
- Като формална сделка в писмена форма с нотариална заверка на подписите
- Посредством предаване на вещта от дарителя на надарения като неформална но реална сделка.
Съществуват и специални режими за извършване на дарение, когато се касае например за прехвърляне на МПС когато е необходимо форма.
Според мотива поради който се извършва едно дарение се определя и типът дарение като облигационно отношение.
С акта на дарение даряващия може да има за цел на възнагради надарения. В този случай между страните по договора е налице някакво отношение предхождащо дарението от което дарителят е имал полза.
Самият акт на дарение се явява отплата, но няма еквивалент между дареното и това което дарителят е получил преди това.
Друг вид дарение това е обичайното, при което дарителят не получава абсолютно нищо в замяна. Мотивът за извършването на такъв акт е различен, но общото е наличието на отношения с морален характер било то роднински или други.
Според действащото облигационно право този вид дарения не подлежат на отмяна по исков ред. Съществуват и други видове дарения, които не са толкова разпространени в гражданския оборот.
Възможно ли е едно дарение да бъде недействително?
Като всеки облигационн договор дарението също може да бъде недействително, когато противоречи на закона или го заобикаля. Освен това недействителността може да произтича и когато с дарението се накърняват добрите нрави, включително и дарения върху неоткрити наследства.
Нищожно дарение е налице и в случаите когато:
- има невъзможен предмет, ,
- липсва съгласие от страна на надарения да прими дарението
- Липсва предписаната от законна форма,
- Налице е привидно дарение като привидността се предполага до доказване на противното.
При останалите облигационни договори невъзможността на условието не е основание за нищожност на целия договор, но при дарението това е специално правило.
Какви са правата и задълженията на страните по договора за дарение и неговото вещно действие?
В този договор дарителя има задължението да предаде веща, но не носи отговорност в случай на съдебно отстраняване. Това е така защото става въпрос за безвъзмезден акт, но въпреки това дарителя може да отговаря за личните си действия.
Освен това дарителят не носи отговорност за недостатъци. Изключение се явява хипотезата когато дарителят не е уведомил за недостатък, за който е знаел и по този начин са причинени вреди на надарения. В този случай дарителят носи отговорност за причинените от недостатъка вреди.
Що се касае до надарения, той няма задължения защото самото дарение е безвъзмезден акт и като такова не създава задължения за него.
С дарението се прехвърлят вещни права, които реално са притежание на дарителя и прехвърлителното действие настъпва веднага. Поради тази причина предмет на дарението неможе да е бъдещо действие или предварителни договори за дарение,
В какви случаи дарението може да бъде отменено?
Като безвъзмезден договор дарението може да бъде отменено само в конкретно посочените в закона случаи, които са посочени изчерпателно.
Отмяната на дарение се извършва по исков ред пред съда. Искът може да се предяви в едногодишен срок от момента когато дарителят е разбрал за основанията за отменяна. Срокът за завеждането на иска е давностен.
В случай че дарителят почине преди изтичането на този срок искът може да бъде предявен и от наследниците му. Предварителният отказ от този иск е нищожен.
Когато съдът отмени дарението решението на съда не засяга правата, които трети лица са придобили върху подарените имоти. Условие обаче се явява придобиването да е станало преди отбелязването на исковата молба.
В този случай надареният дължи на дарителя обезщетение за онова, с което се е обогатил.
Правото на иск за отмяна на дарение е наследим и трябва да се упражни от наследника на дарителя също в едногодишен срок.
Съществува хипотеза когато трето лице е придобило вещни права от надарения може да ги противопостави на дарителя в случай на отмяна. Това е възможно когато е третото лице е вписало нотариалния акт преди вписването на исковата молба за отмяна в съда.
В тази хипотеза надареният дължи на дарителя обезщетение за онова, с което се е обогатил но само до размера на обогатяването си.