Какви отношения регулират нормите на действащото данъчно право?
Нормите на действащото данъчно право не представляват самостоятелен дял от действащото право и нямат собствен метод на правно регулиране. Те са част от финансовото право и методът за регулиране на отношенията държава и субект е властнически.
Данъчното право регулира обществените отношения свързани с данъчното облагане на физически и юридически лица. Регулаторната функция на данъчните норми се реализира в няколко насоки:
- Приходите на държавата и постъпването на парични средства в държавния бюджет.
- Регулиране на данъчните правоотношения.
Правоотношенията свързани с действащото данъчно право са публични и като такива възникват и се прекратяват посредством осъществяването на държавна дейност.
Характерно при тях е, че единият от субектите на правоотношението е държавата посредством съответен орган, най-вече НАП.
Самите отношения имат в повечето случаи паричен характер и като изключение се могат да имат и организационен характер. Начинът по който се осъществява регулиране на правоотношението винаги е властническия.
Поради това административните органи действат в условията на обвързана компетентност, а актовете, които издават им имат декларативно действие.
Кои са субектите на данъчното правоотношение и какви понятия използва действащото данъчно право?
Субектите на данъчните правоотношения са тези лица, върху които лежи тежестта за плащане на данъци заради извършени дейности или налично имущество. Самите субекти на данъчно правоотношение са тези които законът определя като такива.
Тъй като правоотношението е двустранно от една страна е административния орган, от друга данъчно задълженото лице.
Данъчно задължено лице е понятие, което обхваща всички лица на които имат задължения, свързани с погасяване или събиране на данъци.
Законът предвижда две групи задължени лица:
- Носители на данъчни задължения, които са задължени да внасят данъци и осигуровки
- Субекти задължени да удържат и внасят данъци или осигуровки
- Лица, които отговарящи за задълженията на предходните групи
Понятията които ползва действащото данъчно право са правно регламентирани:
- Данъчен обект е понятие свързано с имущество или оценима в пари даденост, поради които възниква данъчното задължение. Тази даденост може да бъде печалба или някакъв друг вид доход.
- Данъчна основа е трансформиран за целите на облагането обект на облагане, към който се прилага данъчната ставка.
- Данъчната ставка е определена величина, установен от закона, която отнесена към данъчната основа дава размера на данъка.
- Данъчна привилегия е предвидено в закона облекчение за данъчно задълженото лице
- Данъчна декларация представлява извънсъдебно признаване на отразените в нея факти свързани с притежаване на имущество или доходи.
- Данъчна единица е понятие свързано се с данъчната основа и определя от какво се състои самата данъчна основа – пари, единица квадратура или нещо друго.
- Данъчна година е период от време свързан с данъчното облагане, който съвпада с календарната година.
Какво представлява данъка?
Това е публично задължение, възникващо по силата на закона и изразяващо се в парично безвъзмездно плащане, неподлежащо на връщане. Това задължение е установено едностранно от държавата и е гарантирано от държавна принуда.
Според действащото данъчно право данъка е приходна единица върху която се структурира бюджета на държавата се изгражда на база постъпления от данъци. Това е редовен приход, който след събирането си се преразпределя към непроизводствените структури на държавата.
Данъка има съответните правни белези които го индивидуализират като такъв:
- Това е публично субективно право на държавата да получи определена сума пари, произтичащо от фискалния суверените на държавата.
На това право съответства конституционното задължение.
- Данъците са законово установени и не подлежат на връщане
- Това са безвъзмездни вземания тъй като при тяхното събиране липсва конкретна насрещна престация.
- Данъкът е еднакъв за всички субекти, като данъчното задължение възниква по един и същ начин за всички субекти
- Данъка е едностранно определен от държавата и договорното начало е изключено
- Данъкът е непрехвърлимо вземания и данъчно задължение неможе да се вмени на трето лице, но няма пречка да бъдат платен от трето лице
- Събирането на данъци е гарантирано с държавна принуда.
Колко видове данъци съществуват според действащото данъчно право?
Данъците действащи на територията на страната биват няколко вида в зависимост от правопораждащия факт на данъчното правоотношение:
- Според връзката административен орган – платец данъците биват преки и косвени
- От гледна точка на начина на определяне на данъка той бива пропорционален, прогресивен и данък с абсолютна стойност.
- В зависимост от обекта на облагане данъка е имуществен и подоходен
- Данъкът може да бъде и местен или републикански от гледна точка на това в кой бюджет се внася.
Принципите по които се определят данъците са конституционно регламентирани:
- Принцип на законоустановеност, което означава, че основните елементи на данъците се определят в закон
- Данъчната справедливост, с който се регламентира размерът на данъка, който трябва да е съобразен с доходите.
- Еднакво да прилагат данъчните закони за всички данъчно задължени лица.