Какво е административно нарушение?
Административно нарушение, е вид противоправно виновно и наказуемо деяние, което е установено в закон и подлежи на наказание. Според действащото административно право определението за административно нарушение се съдържа в ЗАНН.
Това е деяние, извършено чрез действие или бездействие, което нарушава установеният ред на държавно управление. Самото деяние е извършено виновно и обявено от закона за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред.
Административното нарушение има характерни белези, които имат обективна и субективна страна.
От обективна страна на самото административно нарушение, обхваща:
- Деянието
- Противоправността
- Обществената опасност
- Насочеността на деянието срещу установеният административен ред
- Наказуемостта и редът по който се налага наказанието
Субективната страна на това административно нарушение обхваща:
- Вината
- Мотивите
- Целите за извършване на нарушението
Административното нарушение винаги е човешко деяние, изразено посредством действие или бездействие. Самото действие представлява нарушение на забрана установена от правна норма.
Административно нарушение, извършено чрез бездействие, представлява въздържане и пропускане да се изпълни определено задължение, установено в правната норма.
Противоправността на наорушението се изразява в противоречието между предписанията на определена административноправна норма и деянието на нарушителя.
Каква е степента на обществена опасност на административното нарушение?
Самото нарушение има определена степен на обществена опасност, която се изразява в степента на увреждане или заплахата с увреждане на права и интереси.
Разликата между административно нарушение и престъпление, се състои в степента на обществената опасност.
При административно нарушения тя е значително по-ниска, което предполага и по-ниска репресивност в предвидените административни наказания.
Административните нарушения са насочени към виновно неизпълнение или лошо изпълнение на едно административно-правно задължение. Това са закононарушения с ниска степен на обществена опасност извършени в сферата на установеният административен режим и функционирането на държавният апарат.
Самото наличие на заплаха за този режим е достатъчно, за да е налице административно нарушение. Без значение е дали е настъпило увреждане или не.
Поради тази причина повечето административни нарушения, представляват формални деликти.
Наказуемостта е необходим елемент от съдържанието на административното нарушение. Само законодателят е овластен да реши кое деяние е наказуемо и кое не.
Какво е характерно за обективната и субективната страна на едно административно нарушение?
Обективната страна на едно административно нарушение обхваща обществената опасност на деяние, насочеността, наказуемостта и реда, по който се наказва за нарушението.
Противоправността представлява противоречието между деянието и правата и задълженията определени посредством правна норма. Чрез самото нарушението се увреждат или застрашават права и интереси на държавата и гражданите.
Насочеността на нарушението показва, че обект на увреждане са отношенията свързани с държавнот управление.
Наказуемостта на нарушението е друг необходим елемент от обективния състав, която зависи от волята и преценката на компетентния орган. Самите наказания се налагат по особен ред в специални административни производства.
Основнша илимин но субективната странана нарушението е вината, проявено посредством умисъл и непредпазливост. Това представлява отношение на извършителя към неправомерното деяние и неговия вредоносен резултат.
Административно нарушение е виновно, когато е извършено умишлено или непредпазливо. Непредпазливите деяния са нанаказуеми само в изрично предвидените случаи.
Съществуването на административно нарушение предвижда неговото съдържание да обхваща всички елементи от обективна и субективна страна.
Отговорността на субекти на едно административно нарушение е лична и се носи само от определено физическо лице. Изискване е нарушителят да е пълнолетен и да е в състояние да ръководи и контролира постъпките си.
Съществува и изключение от това правило, което се изразява във възможност под административна отговорност да бъдат подведени непълнолетни нарушители. В тази хипотеза е необходимо те да разбират свойството и значението на извършеното и да ръководят постъпките си.
Когато административно нарушение е извършено от малолетен или от лице поставено под пълно запрещение, отговорността се носи от родителя.
На родителите се налага наказание ако се установи, че те са допуснали съзнателно извършване на административно нарушение от наказателно-неотговорните лица.
Как се санкционира едно административно нарушение?
Административно нарушение се наказва в рамките на особено административно-наказателно производство. Това производство започва от момента на получаване на преписката от административно-наказващия органи.
Органът налагаш административното наказание се определя в зависимост от това къде е извършено нарушението.
Административно-наказващият орган се произнася в определен в закона срок от получаването на преписката но не по късно от 6 месеца от съставянето на акта.
Срокът за произнасяне е инструктивен и неспазването му не води до погасяване на правото за издаване на Наказателно постановление.
Самият акт с които се налага санкцията за констатирано административно нарушение е формален. Това е е наказателното постановление, което трябва да съдържа определени реквизити.
При определяне на наказанието органът е длъжен да вземе предвид смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства.
Когато санкцията е глоба се преценява и имотното състояние на извършителя.
Наказателното постановление не е административен, а правораздават. акт.
Когато се касае за маловажен случай органът може да не наложи наказание. В тази хипотеза нарушителят бива предупреден, че при повторно извършване на нарушение, ще му бъде наложено административно наказание.
За да породи своето действие наказателно постановление трябва да стане достояние на наказаното лице. Това се осъществява чрез връчването на препис на наказания срещу подпис.
